Днес се е родил Ботев и българската поезия също има рожден ден. Като кокиче, като ветрец, като нож и скала се е родила тя. И първо проговори на смъртта, после на бъдещето, а чак тогава – на живите.
Казват, че свободата е смисълът на Ботевата поезия. Бих добавил, че тя е и пламък, след който няма пепел.
Непозната материя, от която думите стават майка, песен, самота, рана, любов. Поезията на Ботев е възвисяваща – звездите ѝ обсипват свода небесен, но и отчайваща – след нея започва оня Балкан, където още никой не е стигнал.
Там броди само Войводата на поезията.
Николай Милчев
