Някой болен мозък измисли ”традицията” мъжки хорА в река и тя бързо набра скорост. Като всичко, което е повърхностно, но ефектно. Защото да влезеш подпил в някоя бара, облечен в народна носия не е висш израз на патриотизъм. Който твърди че е - лъже.
По подобен начин влизат индуси в свещените реки, които отдавна са повече отровни, отколкото свещени. Хиляди поклонници и вярващи в някакви традиции шляпат в мътните води и се озъртат да видят някакъв знак, който да ги избави от нечовешката бедност. Виждат обаче тонове боклуци, изсипани в реката. По този показател наистина сме си близки...
Тук някакви мачовци, погълнали мистериозно количество огнена вода, развяват байраци и пеят с пълно гърло. Пък кметът на Калофер, обяснява философски, че не било важно дали е имало такъв обичай или не, важното било, че хората харесват да твърдят, че е имало.
Славе Македонски описва в една своя книга, как двама братя, като завалял сняг, седнали на двора и почнали да пият направо от менците. Жените им само пренасяли вино, мръвки и люти чушки, защото, нали, тия били големи юнаци. Гърмели и с пищовите във въздуха за повече самочувствие и бабаитлък. Кога се напили като мотики, заспали в снега, а домашните ги прибрали на сушина да не замръзнат.
Тази традиция ли възпламенява патриотизъм и възбужда медиите? И защо тия страшни юнаци с черни мустаци и умни калпаци не отидат да си натопят потурите в яз. „Студена“, че да им се радват над сто хиляди в Пернишко?
Или да бяха завихрили хайдушки хора около боклука от Италия, проспан от българските власти, който заема все повече пространства в български градове и села.
Няма ги юнаците и когато майки на болни деца или медицински сестри са на улицата и в палатки да отстояват правата си.
Не издигат барикади и срещу корупцията или в знак на недоволство, че сме най-бедни в Европа.
Хора от Калофер, който се прочу най-много с водните изпълнения, хитричко залепиха Ботев към новоизлюпената "традиция".
Е да, Ботев също е влизал в река, но на борда на “Радецки“, за да стигне до родния бряг с побратими. Без врява и шум целунали земята и поели в бран срещу душманина-поробител. Костите му/им още се белеят из Врачанския балкан, но кой ти гледа натам.
Днес висш пилотаж в патриотизма е да се скача във водата и да се крещи, че сме рекорд за Гинес или част от културното наследство на ЮНЕСКО. Същите лозунги можете да чуете и на хорото пред Народния театър.
На паднал човек и купчината тор му се струва като планина...
Да вкараш Ботев в родееща се с кича нова традиция, е все едно да го убиеш втори път!
Борис Петков
