Българската народопсихология може да се обобщи с две думи: българинът гледа да не настине и да не се мине. Второто важи за всяка житейска ситуация. А когато някой посегне на храната, не е изключено нещата да излязат извън контрол.
Елизабет Дафинова Защо растат цените на хранителните продукти? Пълзят или скачат? Реални ли са или спекулативно надути? Тези въпроси си задават от известно време както всички български граждани, така и медиите, и политиците – управляващи и опозиция. В главата на икономическия министър Петър Димитров даже се роди идеята те да бъдат контролирани административно. Премиерът Станишев също направи изказване в тази посока за някакви препоръчителни цени. Търговците и големите производители, разбира се, гръмко им се изсмяха. Какво всъщност става на българския пазар? От една страна, той е залат със стоки, от друга – те поскъпват. Нещо не се връзва. Та нали, когато има изобилие цените трябва да падат, а когато нещо не достига, то става по-скъпо. Някои хора вече започнаха да правят паралели с Виденовото управление и голямата инфлация. Аналогии наистина има, но те не са толкова в това, че пак управлява БСП, макар и в коалиция този път, а повече в поведението и психологията на българския потребител и търговец. Мой познат, който продава плодове и зеленчуци в малък магазин, ми разказа следното нещо. Преди седмица-две, когато се заговори и в пресата се писа, че медът щял да поскъпне заради необичайните тази година метеорологични условия и ред други причини, моят познат само за един ден направил 300 лв. оборот от буркани с мед. От 500 лв. за деня – 300 лв. от мед и 200 лв. от основната му стока. При това не бил вдигнал цената- буркан с мед си струвал 5 лв., за колкото е продаван цяла зима. „Но и да бях вдигнал цената с 1 лв., пак щяха да изкупят меда”, каза моят познат. При това говорим за стока, която не се потребява всеки ден, като хляба или млякото например. Аз лично за целия зимен сезон съм купила 2 буркана с мед за възрастната ми майка, които й бяха напълно достатъчни. Същото нещо се получава и с олиото. Купуват се по 5, 6, 10 бутилки, та чак се налага в магазините да слагат надписи да не се вземат повече от 2. Като гледа този вид пазаруване, човек остава с впечатление, че производството на олио в България всеки миг ще спре и затова хората се запасяват за месеци напред. Това са само два примера. Не съм икономист, но ми се струва, че българският потребител не икономисва кой знае колко като се запаси, отколокото ако пазарува нормални количества периодично, дори и цените на продуктите да са се вдигнали с 50 стотинки, лев или два. Дори не съм убедена, че клиентите са на далавера от кампанийното масово трупане на запаси.
Но търговците, особено недобросъвестните, са на далавера. Защото, дори когато се наложи да се увеличат в някаква степен цените на продуктите поради реално нарасналите разходи за тяхното производство, те виждат, че потреблението не само не спада, както би било логично, но дори се качва. Този факт няма как да не ги провокира да надуят спекулативно още малко цената, за да спечелят повече за кратко време. Същото важи и за част от производителите. И това е характерно за нашата психология – бърза печалба от грандиозен удар, вместо години работа или голям оборот. И като се има предвид, че в нашата държава контролът по спазването на законите и правилата е на изключително ниско ниво – всичко е точно.
Преди 10 години така помогнахме на банките да фалират. Не нарочно, разбира се, защото на края се оказахме потърпевши. Вече за никого не е тайна, че определени групи и среди в БСП, т.нар. червени капиталисти, не бяха доволни от недалновидното управление на Виденов и искаха да свалят правителството му. Тогава не случайно се пускаха слухове и се подаваше информация на медиите (вероятно част от нея платена), че тази или онази банка е нестабилна, има финансови проблеми и май, май нещо няма да я бъде. И като чуеха това хората масово хукваха да си теглят спестяванията от въпросната банка, с което наистина я сриваха и тя фалираше. А онези, които не успяха медду първите да изтеглят отделените бели пари за черни дни, пиха по една горчива студена вода. И тези български граждани не бяха никак малко. Червените капиталисти обаче спечелиха от ситуацията – те хем се погрижиха навреме за капиталите си, хем събориха омразния кабинет.
Не знам защо, но имам чувството, че и сега се случва нещо подобно с цените на хранителните стоки. Защото има голяма вероятност цени и потребители да се завъртят в един омагьосан кръг – на етикетите да се появяват все по-едри суми, а хората да купуват по много от страх, че утре ще е по-скъпо, което и на практика ще става. Разбира се, тази въртележка не може да продължи вечно, защото все пак има някакъв предел на покупателната възможност, но получилата се инфлация сигурно би устроила някого. Като че ли пак има някакви заинтересовани среди да предизвикат нестабилност в страната, да разклатят управлението (друг въпрос е дали то е добро или лошо), да доведат гражданите до масова психоза и истерия. И причината за това май не са само предстоящите местни избори, на които залозите ще бъдат много големи. Въпросът е кои са тези среди, от къде произхождат и какви са истинските им цели? Само власт и европари ли искат? И както преди 10 години, ние, българските граждани, отново сме неволни съучастници в постигането на тези невидими цели от задкулисни играчи. Да, очевидно психологията на тълпата се оказва едно от най-мощните оръжия за домогване до желани позиции и инструмент за правене на политика в човешката история. Стига да знаеш как най-умело да манипулираш обективните обстоятелства.
