Въпреки твърдия бюджетен подход на България, аспирациите на София да се присъедини към еврозоната само три години след приемането й за член на ЕС могат да бъдат възпрепятствани, тъй като дългът на останалите членки на съюза се е раздул твърде много. Това пише в днешния си брой The Wall Street Journal.
Изданието припомня, че България се присъединява към Евросъюза през 2007 година. През 2009 според финансовото министерство тя регистрира най-малък бюджетен дефицит сред 27 страни членки, а през 2010 се очаква да е единствената страна в ЕС с балансиран бюджет. В този смисъл България, най-новият и беден член на Европейския съюз, може да се окаже фискален модел за редица страни в ЕС, на които тепърва им предстои да се преборят с кризата на дълга,
В статията се изтъква, че българската валута „лев" е прикрепена към евро посредством валутен борд, който принуждава правителството да води затегната фискална политика. Пенсиите и заплатите в правителствения сектор са замразени, скъпо струващите държавни инвестиционни проекти са отложени, акцизите на тютюна са повишени, държавните разходи са съкратени с 15%. Резултатът е дефицит за цялата година от по-малко от 500 млн. лева, или 0.8% от брутния вътрешен продукт.
Премиерът Бойко Борисов, който си спечели международни адмирации с успеха в намаляването на разходите и едновременно с това - в поддържане на високо ниво на публична подкрепа, казва, че изпитва опасения, че въпреки фискалните постижения на България, влизането й в еврозоната от 16 държави не е гарантирано.
„Страхувам се, че кризата на дълга в новите членове на еврозоната ще ни се отрази негативно", твърди той. „Надяваме се, че институциите ще се придържат към критериите за влизане в нея, тъй като работихме усилено да ги изпълним".
Борисов, в едва прикрита препратка към Гърция, която трудно успя да убеди инвеститорите, че ще може да намали бюджетния си дефицит от над 13% до 3%, какъвто е таванът за ЕС, заяви, че постига прогрес в убеждаването на европейските лидери за фискалната дисциплина на неговото правителство - „сега и за в бъдеще".
България има силно желание да въведе евро, за да увеличи доверието и чуждестранните инвестиции.
Но страната следва да отговори на редица критерии, касаещи стабилност на валутата, дълг на публичния сектор, лихвени нива и инфлация. Кандидатурата й освен това трябва да бъде одобрена от правителствените глави на страните в еврозоната и от президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.
Икономическият прогрес в България може да й позволи да прескочи някои дългогодишни кандидати за членство в еврозоната като Унгария и Румъния, където заради рязкото икономическо влошаване се наложи да се търси подкрепата на Международния валутен фонд. София в момента не получава помощ от МВФ и не планира да търси помощ от фонда през тази година, казва премиерът Борисов.
В надпреварата за членство в еврозоната България може да изпревари също и Полша, където политиците са предпазливи относно влизането в този валутен клуб. В Брюксел и в други европейски столици могат да вдигнат вежди, тъй като там България остава синоним на корупция и организирана престъпност.
Макроикономистите вече твърдят, че икономическият и фискален мениджмънт на България я правят пример за подражание за останалите страни в Европа.
Начело на импулса за въвеждане на строги икономии е премиерът Бойко Борисов, бивш шампион по карате, който твърди, че страната му формално ще кандидатства за влизане в еврозоната до края на януари и ще тръгне към въвеждане на валутата през 2013.
"Всичко ни е наред и сме готови да тръгнем по пътя към еврозоната до края на месеца", казва Борисов. „Сега това е първия приоритет във външната политика на моето правителство".
Валутният борд, който действа от икономическата криза на 1997 г., довела до хиперинфлация и срив на лева, принуждава българските политици да се придържат към твърда фискална политика като средство за предпазване от спекулативни атаки. Но решението на сегашното правителство да ограничи разходите си и да балансира бюджета контрастира с политиката в Балтийските държави, където дефицитите нарастват, независимо от валутните бордове или надзора.
Прогнозата за икономическия растеж на България бе повишен на 0.2% от минус 2%. Агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor's вече повиши перспективата на страната от негативна на стабилна BBB, малко над инвестиционния рейтинг.
Българският премиер Борисов разчита на финансовия министър Симеон Дянков, бивш икономист в Световната банка, който твърди, че фискалната надеждност „не подлежи на разискване" в насочването на България за влизане в еврозоната.
