Лошите вземания от банките чувствително са пораснали и само за миналата година са набъбнали от 2.4 на сто до 6%. Това, показва официалният годишен отчет на Централната банка.
А 30 дни закъснение на вноската по кредит може да изправят пред съдия-изпълнител всеки кредитор, защото в договорите за заем банката е записала клаузата - 30 дни просрочие и кредитът може да се обяви за предсрочно изискуем. Това означава да се върне целият в аванс, независимо от предварително договорения срок.
Това в условията на криза рядко може да се случи, обясняват банкери. В подобни случаи първата стъпка е среща с длъжника и начало на преговори с него как да бъде решен възникналия проблем. В момента банките любезно предоставят възможности да се разсрочи вземането на поносими вноски, или пък дават гратисни периоди от по три-шест месеца, в които се плаща само лихвата по заема. В обичайните случаи за три месеца човек може да си намери нова позиция, а в необичайно време, като сегашното, може да получи толеранс за шест месеца. По думите на някои банкери, ако длъжникът уведоми банката за причината за затрудненията си, може и „законно" да пропусне няколко вноски.
Но нещата загрубяват, когато вместо съдействие, клиентът се опита да се скрие, категорични са експертите. Играта на котка и мишка няма да помогне на никого. Тя само ще утежни положението на борчлията, който вместо на среща с банкера, може да се окаже в лапите на съдия-изпълнител. Защото любезността и търпението си имат граници, особено когато става въпрос за пари.
Ако длъжникът се крие и банките нямат контакт с него, процедурата е следната - кредитът става предсрочно изискуем, завежда се дело в съда и се вади изпълнителен лист. Така стигаме до съдия-изпълнител, които са далеч по-строги, защото техните доходи им зависят пряко от това, дали и колко бързо ще съберат борчовете. Има доста случаи, когато длъжникът започва да погасява по схема задълженията си далеч преди да се стигне до публична продан. По някои дела развитие има и в първите 14 дни след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Най-неприятни са случайте, когато длъжникът няма имущество. Тогава едно дело може да се влачи с години, а по него да се трупат непрекъснато разходи, за сметка на борчлията, обясняват юристи.
Със сигурност срещата със съдия-изпълнител ще излезе солено на всеки длъжник на банка, като се има предвид разходите, които ще трябва да заплати за тази “услуга”. Таксите, които съдия-изпълнителите налагат при изпълнение на действията по събиране на дългове, са включени в специална тарифа по Закона за частните съдебни изпълнители. Така например за образуване на изпълнително дело се начисляват 20 лева, за проучване на имущественото състояние на длъжника - 50 лева. Изпращането на призовка, препис от жалба или уведомление струва 10 лева. Стигне ли се до опис на имущество, тогава разходите зависят пряко от сумата, която се събира. Според тарифата на бранша за опис на движими и недвижими вещи, включително на налични ценни книжа, се събира такса от 1.5 процента. Има и още едно условие - таксата не бива да пада под 50 лева.
