Управлението на страната ни се тресе от яка шизофрения. Какво по-ярко доказателство за тежката психоза, обгърнала като столична мъгла редиците на властта от това, което твърди лидерът на НФСБ Валери Симеонов покрай скандала с търкалките. От два дни той ни уверява от телевизионния екран, че няма за какво да се пипне финансовия министър Владислав Горанов, но пък членовете на подчинената му комисия по хазарта били рушветчии.
Симеонов дотолкова убеден изглежда в брътвежите си за това кой е невинен и виновен, че ни се прииска да се допитаме до компетентен психиатър като д-р Цветеслава Гълъбова на какво би могла да се дължи тази твърдост. После решихме, че може пък главният прокурор Иван Гешев да е по-запознат от нея. Самият Симеонов самоотвержено гарантира за професионалната компетентност на Горанов, но не обясни как, ако комисията по хазарта си е затваряла очите за безогледното погазване на закона и се е корумпирала, Горанов като техен „глава“ го е допуснал.
И баба знае, че щом се появи в пощата за пенсията, любезно ще й предложат да се поглези с няколко лотарийни билетчета. Няма спор, че жеата зад гишето мисли за нейното бъдеще. Противно на правилата, търкалки от години се пласират в софийското метро и до училищата. Пъстроцветните билетчетата ни дебнат навсякъде – в магазини, обществени и административни сгради, по гари и подлези, до болници и детски градини. За агресивната реклама да не говорим. Целокупният народ свикна да си ляга с изкрейзилия от радост пореден милионер и да става с „парещата“ новина за най-новата късметлийска игра.
Скандалите около комисията по хазарта само допълват усещането на хората, че финансовото министерство прилича на пробита лейка. Блокирането на Търговския регистър, проблемите, свързани със сигнали за натиск и тормоз в Агенцията по вписванията, безпрецедентното източване на данните от НАП, сексаферите, които тресат АДФИ, незабелязаният внос на хиляди тонове боклук от Италия през митниците, вероятно са само част от доказателствата, които карат Валери Сименов да се гордее с човека, който живее под наем, но не плаща наем. Д-р Гълъбова, помагайте!
Ситуацията прилича на историята от една селска сватба. Когато извели младоженката, тъпанът взел да бие, за да извести на всички, че е честна. Излязъл бившият й на портата пък се зачудил: „Боже, боже, на тъпана ли да вервам или на оная си работа?“.
Не за първи път Комисията по хазарта влиза във фокуса на общественото внимание със съмнения за тежко лобиране и корупция. През 2006 г. всички спецслужби, включително и Агенцията за финансово разузнаване, изпращат отрицателно становище на Комисията да се даде лиценз за хазартна дейност на турският гражданин Суди Озкан. Въпреки това, шефът на кабинета на тогавашния вътрешен министър Румен Петков - Александър Петров, като член на тази комисия, гласува да се даде лиценз на чужденеца.
Историята нямаше да излезе наяве, ако бившият шеф на ГДБОП ген. Ваньо Танов не нададе вой. Прокуратурата запретна ръкави и тръгна геройски да търси корупмираните в петчленната комисия. Но явно удари на камък, защото делото така и до днес си остана „срещу неизвестен извършител“. От държавното обвинение тогава се разбра, че Суди Озкан е бил разследван за пране на пари в чужбина и не може да докаже произхода на средствата си, а това е нарушение на Закона за хазарта и въобще не предполага даване на разрешение за бизнес.
Експерти обясняват с лобизъм на най-високо управленско ниво фактът, че всеки парламент започва работата си с промяна на Закона за хазарта, като всичко се прави на парче. По тази причина назад във времето са останали и предложенията хазартни игри да има само в пограничните райони и туристическите комплекси. Казват, че след яко кеширане по върховете, през 2005 г. в ГДБОП е било закрито единственото специализирано звено за борба с незаконния хазарт. Безспорно е, че хазартът е територия на престъпността. Тя не дава продукт. Какво произвежда - положителни емоции или пристрастяване? Всеки има свой отговор. Като бял ден е ясно, че само с даване на много пари могат да се коват закони, които отварят вратата за неотчитане на доходи и пране на пари.
Казват, че лотарията е надежда. Колкото и да ви се струва странно, тя би могла да бъде надежда, ако се изпълни нейната социална роля – парите от имащия да отиват към нуждаещия се. За жалост у нас се случва точно обратното.
Катя Илиева
