Не съм запознат в детайли със зависимостите, които Народна Република България е имала от СССР, Варшавския договор и СИВ поради оскъдната информация в ония времена, но в днешно време съм запознат в излишък с липсата ни на национално достойнсто и елементарен суверенитет
като чета, гледам и слушам какви хвалебствия се сипят към управниците на Република България по повод поредното прогонване на някакви руски дипломати - реакции от страна на САЩ, Великобритания, Канада и посолствата на тия и други държави у нас.
Не знам и кои правила на межднародните отношения и дипломацията позволяват чужди държави и техните правителства да се намесват безардонно и безцеремонно в споровете между Русия и България, независимо от това от какъв характер и какви са по същество тези спорове. От 30 години, че и повече, стана традиция чужди посланици менторски да поучават нашите правителства и да ги назидават какво да правят в една, или друга ситуация. В публичното пространство няма сведения от наша страна да е имало достойна, или отчасти реципрочна реакция. И това не е нищо друго, освен признание, че сме съгласни с унижението, позора си и безропотно ги приемаме като свършен факт.
От 1878 г., та до наши дни, България винаги е била зависима държава и винаги била на страната на губещи военно-политически съюзи, от което е понесла големи загуби и щети, но позорищата ѝ никога не са били толкова видими, нито толкова срамни, колкото са в годините след 1989 г. Не съм чел, чувал и слушал други държави така безропотно да приемат за нормална и естествена намесата във вътрешните им работи и международните им отношения от външни сили, посолства и правителства така, както го правят нашенските управници.
Любо Кольовски, Фейсбук
