В изпращащата държава знаят кой е шпионин и кой – не, в приемащата не е толкова просто. Това е нещо, което много бързо се диференцира. ”Не са нужни години, за да се разбере. На третия месец вече е абсолютно ясно, по простата причина, че режимът на живот на професионалиста-разузнавач и на професионалния чист дипломат много сериозно се разминават”.
Това каза за БНР експертът по въпросите на разузнаването генерал Тодор Бояджиев. Работата на разузнавача започва, след като е свършил работата по прикритието си, обясни той. Държавите гонят чужди дипломати не когато ги разкрият като шпиони, а „когато моментът изисква да се вдигне шум“, допълни той, но уточни, че в обществения дебат битуват „стари подходи и стари дефиниции“:
„Прието е, докато имаше Студена война, да се говори, че разузнаването работи против някого. Невярна постановка! Работи по съответната страна и за защита на националния интерес. Знаем априорно, че националните интереси твърде често не съвпадат, а са в противоположност, разминават се. В този случай вече разузнаването нарушава законите на приемащата страна, за да работи за националния си интерес…“.
Нова разузнавателна компонента след падането на Берлинската стена
„Така нареченото „приятелско разузнаване“. Факт ли е, че американците слушаха мобилния телефон на Ангела Меркел, на френския президент? По всяка вероятност те правят всичко възможно да слушат и разговорите на Владимир Путин“.
Защо се гонят само руски дипломати
„Това не е вярно в исторически план. В конкретния момент е така. С падането на Берлинската стена приехме, че противопоставянето между идеологиите остава в историята, защото една от идеологиите се срина…“.
В настоящето противникът не е задължително да остава противник, но е конкурент, обясни той:
„Преди 50 години американците обявиха за „персона нон грата“ трима френски дипломати във Вашингтон, защото ги уличиха, че по линия на научно-техническото разузнаване търсят конкретна информация от Щатите и това засилва позициите им като конкурент“.
САЩ са държали в затвор израелски шпионин в продължение на 30 години въпреки силния международен натиск, допълни той.
Имат ли и САЩ разузнаване у нас
„На 16-ти юни 2009 година, в американското посолство в София, се получи шифрограма на 10 страници. В момента я държа в ръцете си. В тази грама, с подписа на държавния секретар Хилъри Клинтън, се казваше: „Прилагаме ви новата национална директива за агентурно разузнаване“. В нея са описани конкретно целите и задачите на американското разузнаване в София - какво искат да се разузнава в София. Ще се изненадате това нещо защо не се появи. Вестник „Гардиън“ го публикува! Оттам имам аз документа, шифрограмата, че всеки един в американското посолство трябва да се включи в процеса на агентурно събиране на информация“.
За България приоритетите били да се събира информация за официалните държавни представители, дали се спазва върховенството на закона, каква е корупцията сред официалните лица, какви са аспектите на енергийната политика и други, включително системата на провеждане на избори – „това, за което в момента ние гоним да двама руски дипломати“.
За активна работа на българските служби по отношение на руските дипломати „Преди 30 години нямахме руско разузнаване в България, защото те получаваха всичко, което ги интересуваше, без шпионаж“. Активността по отношение на Русия е „защото новият голям брат не иска някои неща да се случат“, обясни той и даде за пример спирането „Южен поток“
