Производството пред КС ще се ”върти” може би месец, но може и година. Единственото, което може да се каже, е, че Народното събрание е органът, който да постави пред КС въпроса за отговорността на президента.
Това каза пред БНР доц. Наталия Киселова - преподавател по конституционно право в СУ, която заедно с проф. Пламен Киров - бивш конституционен съдия коментираха искането на Иван Гешев към КС за тълкуване на чл. 103 от Конституцията.
По на Киселова прокуратурата не може да предприеме нищо, докато КС не излезе с тълкувателно решение.
"Част от въпросите, които главният прокурор Иван Гешев задава към Конституционния съд, са ясни". По думите ѝ нарушението на Конституцията и държавната измяна са различни неща. Тя цитира решение на КС от 1995 г., че нарушение може да бъде извършено както с действия, така и вербално." обясни още Киселова.
Тя посочи, че няма нищо, което да поражда голямо напрежение, става дума за нормална процедура в КС и изрази очакване всичко да се случи по правилата.
"Има основание, тъй като текстът е доста неясен. Неяснотата идва от това какво имаме предвид под държавна измяна. Дали става дума за престъпление против републиката - на първо място това е измяната, държавна измяна. Конституцията борави с понятията "измяна" и "предателство" в чл. 59, когато говори за защитата на отечеството, и смята, че измяната и предателството са тежки престъпления, които се наказват с цялата строгост на закона. Очевидно, че когато в чл. 103 се говори за държавна измяна, се има предвид именно престъплението "държавна измяна" , заяви проф. Киров.
Според него има нужда от много сериозно тълкуване на Конституционния съд, което трябва да разграничи политическата отговорност на президента при изпълнението на неговите функции - във връзка с нарушение на Конституцията, и евентуално извършването на престъпление в качеството му на президент.
