Застигна ни национална трагедия! Хаитяните нищо не знаят, а сагата „Желева в Брюксел” е бледо копие на истинската драма, която надвисва с финала на турския сериал.
От два дни насам смятах, че изслушването на външния министър Румяна Желева в Брюксел и резонансът от него е най‒нелицеприятното събитие през последните месеци. Нищо подобно! Гледайки телевизия тази сутрин, установих, че не това е дневният ред на обществото. Друг бил! Финалът на турския сериал „Перла”. Видяхте ли сега?
Оказа се, че точно днес захаросаната турска сага завършва. Публиката, която я следи и никак не е малко, почти със сълзи на очи се готви да се раздели с любимите си Инджи, Мехмед и сие. Имало хора, които не си представяли вечерите без „Перла”. Какъв ужас! Горкичките, казах си, животът им наистина ще се обезсмисли сега. Къде‒къде по‒приятно е да съпреживяваш сладките болки на героите оттатък Босфора, отколкото да следиш житието и страданието на нашенските герои, които изскачат от екрана също като от сериал, само че в друг жанр ‒ „Наглите”, „Крокодилите”, Боби Цанков, братя Маргини и пр. и пр.
Обилно полятият с турски шербет сериал повече от шест месеца трайно подслади живота на българските домакини, пенсионери, ученици и още неподозирано много таргет‒групи. Отказа ги от латинодрамите и обърна погледа им на Изток! Тази сутрин видна кинокритичка от близкото минало изстреля похвално слово за турските сериали, а снощи камерата на БТВ умилно показа ученици, които направили театрална постановка по мотиви от „Перла”. Каква креативност! Дечицата доброволно и съвсем осъзнато се бяха вживяли в съдбите на героите от турската сага, така, както едва ли биха го направили, ако им се наложи да изиграят фрагмент от някое българско възрожденско произведение, например. „Завербуващи са тия сериали!”, пък рече обикновена женица, която откровено си призна, че гледа всичките, които се предлагат по телевизиите. Че кога й остава време за сън, нежели да сготви нещо за мъжа си...
Размислих се напоследък пак по този повод защо ли е необходимо политиците ни да се дърлят за новините на турски език по националната телевизия. Някакви си 15‒тина минути на ден. Ами това си е едно нищо, въобще не си струва да се обсъжда! Как пък никой не се е сетил вместо да се дават пари за дублаж на безконечните турски сериали, просто да се субтитрират, че да слушаме езика „натюр”. Така ще има повече полза ‒ хем турскоезичното население ще си гледа филми на майчин език, хем ние, останалите, ще минем телевизионен курс по чуждоезиково обучение и ще се ограмотим малко нещо. Всеки нов език е прозорец към света!
И без друго отвсякъде ни внушават, че тези сериали ни отвеждали в един друг, по‒добър патриархален свят на ценности, които безвъзвратно сме загубили, а не трябва! Ми добре! Ще гледаме, щом друго така и не ни се предлага по българските канали, ще въздишаме заедно с Инджи, ще се научим по 38 пъти на ден да казваме на съпрузите си: „Много те обичам!”, пък те на нас също толкова често: „Започваме нов живот и ще бъдем заедно до последния си дъх!” Ще говорим и ще живеем в клишета! Даже ще започнем да кръщаваме децата си на героите от тези сериали. Ама да не откривам топлата вода, защото това всъщност отдавна е факт. Още миналата година стана ясно, че в Смолянско, например, родените бебета с традиционни български имена като Иван, Мария, Георги, Никола били малцинство за сметка на Орхан, Еге, Онур, Аля, Берк, Атилла, Еда, Нури, Кенан, Дафне, Мохамед и пр. Доброволно и напълно съзнателно! Ашколсун, машаллах! Това, което през 14 век, еничари и редовен аскер е вършил из Родопите с ятаган и насилие, сега е въпрос на един европейски, цивилизационен избор! Благодарение на Мехмед и Инджи и на други като тях.
Голям грях имам, че досега не съм ги гледала, но ще се поправя, обещавам. Разбрах, че сега вървели „Дъждовно време” и „Листопад”. Звучи почти еднакво, ама сигурно са различни. Отпочвам ги и двата, ако има и други, и тях ще гледам. Даже, това дето съм го изтървала, ще си го дръпна от нета и ще наваксам. Хайде, отивам, че бая работа ме чака. А на вас ‒ güle, güle!
Ана Кочева
