Отлагането на Наредба 18 не е решение на проблема за малкия и среден бизнес. След няколко месеца ситуацията ще е същата, смята Манолова
Наредба 18 е инструмент за рекет върху малкия бизнес. Продължават да мачкат онези, които създават най-много работни места в България. Не е нормално, да се налага хората да излязат на улицата, за да ги чуе властта и да променят нескопосаните си наредби.
Това заяви председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова днес пред журналисти по време на протеста на малкия и среден бизнес срещу Наредба 18. Наредбата късно снощи беше оттеглена от министъра на финансите Владислав Горанов, но въпреки това днес протестите се състояха.
„Хората от бизнеса от цялата страна, които днес са дошли на протест и с които разговарях, се борят срещу административния натиск и рекет, който институциите осъществяват. Вместо властта да уважава малкия и средния бизнес като създател на работни места, бизнесът е подложен на рекет“, добави Манолова.
„Подкрепям днешния протест, защото с Наредба 18 средният и дребният бизнес са рекетирани. Не е нормално едва когато хората излязат на улицата, властта да ги чува и да променя наредбите. Хората са абсолютно прави да протестират“, каза още тя.
Манолова е категорична, че с отлагането на наредбата не се решава проблемът с условията за работа на предприемачите и личните лекари и бизнес средата у нас.
„След няколко месеца ситуацията ще е същата. Крайно време е властта да започне да уважава тези, които създават работни места и да спре да създава документи, без да ги съгласува с хората, за които се отнасят“, заяви Манолова.
Според нея протестиращите са „прави да искат свободна пазарна среда, а не административен рекет“.
„С наредби като Наредба 18 се създават предпоставки избирателно да бъдат мачкани едни или други представители на бизнеса. Това не са правила, които създават възможност на хората да развиват бизнес“, заяви още председателят на „Изправи се.БГ“ и напомни, че наредбата е била съгласувана само с четирите големи работодателски организации - АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, но не и с представителите на малкия бизнес, които са най-силно засегнати.
