Българският евродепутат Иво Христов, член на научния панел към Европейския парламент, взе участие в дискусия за регулациите и бъдещето на изкуствения интелект, която се проведе в сряда вечер в Брюксел.
По време на събитието евродепутатите обсъдиха възможностите и заплахите пред прилагането на технологията с Маргрете Вестагер – вицепрезидент и комисар по конкуренцията в Европейската комисия.
„Можем да съпоставим значението на изкуствения интелект през 21 век със социалното въздействие на ядрената енергия през предходния век. Ако Европейският съюз иска да бъде технологичен лидер и да изпревари САЩ и Китай в тази област, трябва да действаме бързо. Затова и с нетърпение очакваме Бялата книга за изкуствения интелект, която Комисията скоро ще представи“, каза българският евродепутат.
Христов попита какъв подход ще възприеме Европейската комисия, що се отнася до необходимостта от улесняване на достъпа до данни. „Планирате ли преглед на Общия регламент за защита на данните с цел да бъдат избегнати възможни пречки пред развитието на изкуствения интелект? Напоследък са налице немалко притеснения относно прилагането на член 5 от Регламента, който се отнася до събирането и използването на данни. Как ще постигнете баланса между необходимостта от създаване на законодателна рамка, която защитава гражданите, и задължението да бъде запазена конкурентоспособността на европейските компании?“.
По думите на комисар Вестагер по-важно е пълното прилагане, а не ревизирането на GDPR. „Все още има какво да се направи, за да могат хората да почувстват, че нещата са под контрол. На практика, ние имаме правата на дигиталния гражданин. Хубаво е да имаме права, но още по-хубаво е да знаем как да ги използваме“, отговори Вестагер. Тя обърна внимание и на факта, че трябва да се окаже помощ на малкия и среден бизнес да бъде извлечена максимална полза от данните, с които разполагат – да надградят дейността си, да добавят нови услуги. Според Вестагер споделянето на данни е от ключово значение, а в много от случаите хората се притесняват и просто не знаят какво да правят с информацията, с която разполагат.
„Що се отнася до етичните аспекти, ще заложите ли на секторен подход? Струва ми се важно да се установят етични стандарти в областта на здравеопазването. Транспортът е друг ключов сектор, особено що се отнася до автономните автомобили“, добави още Христов. В отговора си комисар Вестагер посочи, че предпочита опростена рамка по отношение на рисковите технологии, отколкото твърде подробна, но неприложима такава.
Българският евродепутат обърна внимание и на актуалния напоследък проблем с използването на технологии за разпознаване на лица. „В Китай, например, тази технология е широко разпространена. Използва се за сплашване на демонстрантите и за наблюдение. В някои страни в ЕС, като Швеция, технология за разпознаване на лица е използвана в учебни заведения.
Комисар Вестагер бе категорична, че трябва да си дадем достатъчно време, за да се уверим, че този тип технологии са наистина сигурни, макар да сме наясно, че те могат да бъдат наистина полезни. „В противен случай ще се окаже, че тази еволюция подкопава основни наши права, заложени в конституциите ни, в учредителните договори на ЕС“, смята тя.
По думите на Иво Христов трябва да има общ подход на европейско ниво в областта на изкуствения интелект. „Изглежда всички са съгласни с това. В същото време някои държави членки по-скоро клонят към прилагането на национални законодателни рамки и това крие риск от раздробяването на вътрешния пазар. Как ще се справите с този проблем, за да се окажат в неблагоприятно положение европейските компании?“, попита той.
