Имах очаквания за механизма, който американската посланичка предложи. САЩ ще може да посочва публично корумпирани българи, които да не могат да влизат в САЩ и такъв един механизъм има страхотен потенциал.
Първият посочен такъв обаче е чисто политически избор – толкова чисто политическа дезигнация, че чак е срамно. Съдията, който е пуснал Малинов да посети Путин и да получи медал от руския президент не е най-очевадният пример за корупция и престъпност в България, много ви моля. Може да е човекът издразнил най-много американците в последните месеци, но това не може да се нарече „борба с корупцията“.
Защо посланичката не погледне в наистина очевадните случаи на тези, които наистина си заслужават да им лепнат една международна забрана?
Защо американците не посочат Васил Божков, Цветан Василев, Баневи, Арабаджиеви? Корумпирани и разследвани, българското общество би оценило много повече честно вглеждане в едни от най-вредните хора за България. Фокусът не може да бъде просто върху хора, които харесват Русия. Губи се смисълът. Това не е „борба с корупцията“. Това е как да санкционираме решения, които не са политически благоприятни.
Ивета Чернева
