Прага, Амстердам, Рига и Краков са измежду най-популярните дестинации за “ергенски” нощи.
Всяка години 565 млн. евро от този бизнес отиват при трафиканти на бели робини, съобщава Би Би Си.
Саймън Боазман, кореспондент на Би Би Си
В Прага има над 70 публични домове и многобройни стрипклубове. Местни благотворителни организации съобщават, че ергенските купони, в които участват най-вече момчета от Великобритания, са увеличили търсенето на секс услуги. “Жените, с които те спят в бардаците или на улицата обикновено са продадени. Тези жени са от цял свят.”
Чехия отдавна е транзитна страна за трафик на жени. Авторът иска да провери дали наистина е толкова лесно да се купи жива плът и урежда тайна среща с чешки трафикант. “Имам две момичета за теб. Имат документи, могат да пътуват, нямат криминални досиета,” казва той. Наемането на момичета е много печеливш бизнес. “Едната може да изкара 3,500 евро на месец, около 50,000 на година. Даваш ми 3,500 евро на месец. Ще идвам всеки месец в Англия за парите,” продължава да урежда сделката престъпника. Авторът пише, “Срещата продължи 20 минути, за което време можех да купя две жени.”
За разлика от Чехия, в Латвия публичните домове са незаконни. Следователно тези, работещи в секс индустрията са по-дискретни. Бардаците се учредяват в мазета на блокове на задънени улички. Английски “турист” разказва за подобно място, където е бил с приятели. Както повечето интервюирани, той настоява на анонимност, като признава, че не би си и помислил да направи подобно нещо в Англия. “Влязохме в тъмна стая, където след малко докараха момичетата. Наредиха се до стената с бездушни погледи като полумъртви, сякаш не бяха там по собствено желание. Половината си тръгнахме, другите останаха.”
Последната спирка на автора е Луник 9, западнал квартал в словашкия град Кошице. Тук боклуците по земята стигат до вторите етажи на блоковете. Прозорците на повечето апартаменти са изпотрошени. Канализация отдавна няма; фекалии се стичат по улиците. Трябва да усетиш миризмата, за да повярваш. Тук трафикантите търсят своите жертви. Авторът говори с Тибор, трафикант от Словакия. Тибор не изпитва никакви угризения на съвестта за това, че изкарва пари от роби. “Това си е нормална работа като всяка друга. В края на деня се прибираш вкъщи.” Авторът се фрапира не толкова от неговата откровеност, а от бездушието му.
Над 3 милиона англичани ходят на секс туризъм всяка година, като над 70% пътуват извън Англия.
