Унизителни са горките оплаквания на немалко наши сънародници, че Държавният департамент не е „ударил“ някоя „по-едра риба“, ами малко известен съдия. Струва ми се, че за нас, за българската гражданска общност е важно да разберем следното.
Първо, никой друг освен нас не носи отговорност за националното ни достойнство, за опазването на законността и за наказването на престъпилите закона – включително и чрез едромащабна корупция. Нацията – когато съществува пълноценно – е суверенна общност, която се самоуправлява и не позволява на други нации да нарушават този суверенитет, освен ако споделянето му не е предмет на специален договор (като този за членството в ЕС, например) и по специално определени ред и правила.
Второ, Държавният департамент на САЩ носи отговорност пред гражданите на САЩ и функционира в съгласие с националния интерес на Америка. Тази институция няма задължения към опазването на законността и демократичната система на управление в България. Когато предприемат интервенция от типа на днешната, институции като Държавния департамент го правят в рамките на партньорските отношения между България и САЩ като съюзници в НАТО и в рамките на договореното между двете страни стратегическо партньорство.
Оттук – трето – американските власти не биха си позволили да отправят преки обвинения към високопоставена политическа фигура в България, която е избрана да представлява българските граждани в управлението на страната – въпреки, че с готовност биха подкрепили усилията на самата българска общественост да се справи с корупцията по високите етажи на властта. Именно защото сме партньори в съюз на равноправни държави и народи.
Разбирам, че немалко наши съграждани предпочитат държавният секретар Помпео „да хване за ушите“ някоя от омразните високопоставени олигархични фигури в българската политика, икономика и общество, и да го „нагласи“ по модела на генерал Нориега, например – бившият президент на Панама, който трябваше да излежава присъда в американски затвор за различни престъпления, включително мащабен наркотрафик. Ами не ни ли „нагласяха“ още по-безпардонно половин век съветските братя…
Извинете, съграждани мои! Въпреки дефицита ви на национално самочувствие, България не е Панама – странно, но все още е факт. Нито пък Америка е Съветския съюз. И към страната ни Америка се отнася с уважение като към съюзник и партньор. Въпреки, че не всички сред нас го заслужават.
Последно, но не и по значение, именно защото имаме статут на съюзник и партньор, официалните представители на САЩ не биха ни унижавали по модела, предпочитан от мнозина сред нас – като „набият канчето“ на нашите родни високопоставени мошеници. Не биха го направили преди всичко по една основна причина – за да не унижат самите себе си. Защото унижението между равни е и самоунижение. Повярвайте, така е!
Огнян Минчев
