Зоя Андреева от Монтана се нагълтала с припивателни и посяга на живота си, след заплахата да бъде изхвърлена от общинското си жилище. Спасяват я в реанимацията на болницата. Още вчера предупредих за това.
На 5 февруари Фрог нюз публикува статията “Ще остане ли на улицата в Монтана болна и стара жена посред зима“. В нея описах единадесет годишната борба на Зоя Андреева, самотна 71-годишна социално слаба жена, да се противопостави на опитите на общинската администрация да я изхвърли от общинското жилище без да и предостави нормални условия за живот, каквито и се полагат по закон.
От община Монтана и бяха заявили ясно – на 6 февруари от 11.00 часа я извеждат с полиция от жилището в което е живяла 34 години. Това, че е зима, че жената няма къде да живее, нито кметът Златко Живков, нито общинските чиновници ги вълнува. По стечение на обстоятелствата , аз човекът, който живее далеч от Монтана и никога не съм виждал тази жена, се оказах единствената и надежда за излизане от бюрократичния капан, в който я бяха натикали.
Писах на кмета на Монтана, разговарях със служителката от „Общинска собственост“ Валя Генкова, опитвах се да ги убедя, че нито от законова, нито от морална гледна точка имат право да изхвърлят Зоя Андреева посред зима на улицата и че тя има право на общинско жилище. Потърсих съдействието на общински съветник и контакти с Областната администрация и все се надявах, че човешкото ще надделее. Потърсих и съдействие от медии, но единствено Фрог нюз се отзова. Зоя Андреева също писа на кмета, но отговор така и не получи..... А 6 февруари неумолимо наближаваше. Късно вечерта на 5 февруари отново разговарях по телефона със Зоя, опитвах се да и дам кураж да продължи борбата...... Тя съвсем спокойно ми каза „от това жилище няма да ме изведат жива, щом видя полицаите, гълтам хапчетата и всичко приключва....“ От всичко което знаех за нея и за нейния случай, за тормоза със спирането на водата и тока, с настаняването на втори човек от ромски произход в жилището и за да я тормози, бях на ясно, че ще го направи.
След разговора ни, към полунощ се обадих на 112 и им казах за вероятен опит за самоубийство на 6 февруари към 11.00 часа. Казаха ми да се обадя сутринта. Към 08.30 отново позвънях на 112, свързаха ме с оперативния дежурен на полицията в Монтана на когото разказах, какво се очаква да се случи в 11.00 часа при посещението на полицията в къщата. След това се опитах да привлека вниманието на една от телевизионните медии към това , което се очаква, като се надявах, че тяхната намеса може да го предотврати, но вероятно не ми повярваха.....
Към 11.30 разговарях по телефона със Зоя Андреева за да разбера какво се случва. Каза ми, че двама полицаи с една общинска служителка са дошли в 11.00 часа, разбили са катинарите, входната врата, „потрошили всичко“ - какво точно не ми стана ясно. Написали протокол, казали и, че в срок от 10 дни трябва да освободи жилището и си заминали. Още като видяла полицаите че идват, Зоя изпила приспивателните, които имала. В разговора беше напълно спокойна и адекватна, каза ми че се чувства само малко замаяна. Веднага се обадих на 112, там реагираха веднага. След това звънях няколко пъти на Зоя, тя не вдигна телефона. Към обяд вече беше изключен. Обадих се на началника на Районното полицейски управление в Монтана и му казах какво се е случило след посещението на неговите полицаи в дома на Зоя Андреева. Помолих го да вземат мерки жилището да не бъде окрадено.
Свързах се с болницата в Монтана и разбрах, че жената е в реанимацията. Към 18.00 часа вчера се свързах с дежурния лекар там и от него разбрах, че състоянието на Зоя Андреева вече е стабилно и животът и е вън от опасност, макар че все още не е будна.
Тази сутрин ми се обадиха от реанимацията, че днес на обяд я изписват защото е „сравнително адекватна“! Разговарях и с нея и разбрах, че е силно разстроена, защото за нея кошмарът продължава......... Опасявам се, че всичко може да се повтори!
Защо пиша това? Пиша го с надеждата, че хората, когато знаят какво и как се случва ще си направят съответните изводи, пиша го с надеждата че медиите ще проявят по-голяма заинтересованост към болките и проблемите на обикновения човек и с надеждата, че длъжностните лица, от които зависи този случай да намери човешко решение, ще си свършат работата.
Пиша всичко това с намерението тези две публикации във Фрог нюз и други материали свързани със случая със Зоя Андреева да послужат като сигнал до прокуратурата за опит за склоняване към самоубийство на Зоя Андреева Рангелова.
Вчера след обяд ( на 6 февруари ) ми се обадиха и други хора от Монтана, прочели публикацията във Фрог нюз. Оказва се, че този случай далеч не е единствения. На 12 февруари, отново след дълги години тормоз, по същия начин предстои извеждането на друга жена от обитаваното от нея жилище, без община Монтана да е изпълнила задълженията си по закон към нея да и осигури жилище.
Генерал от резерва Петър Петров - Българска зора
