Проф. Коста Костов отвори стара воняща тема – тази за мисирките в медиите. Журналистите-мисирки и съюзът на мисирките… Известният лекар обяви, че напуска СБЖ, защото не реагирало адекватно на унизителното отношение на премиера Борисов към репортерите, скупчили се около него край водопровода до Мало Бучино.
Сигурен съм, че експертът по белодробни заболявания и впечатляващи публицистични изяви отдавна е забелязъл пропадането на мисирките и снишаването на СБЖ, но деликатността му го е възпирала да изрази позицията си публично. Разбира се от съюза ще изброят някакви декларации, но те винаги са след събитието. Те вървяха след войниците – описа ги Уго Пиро – войнишките момичета. Онези бяха принудени от ужасите на войната, а днешните чочарки-мисирки са използвани за интереси на определени кръгове и лични такива.
Честно казано, Борисов има основание да се държи по този начин, защото не среща никаква съпротива. Само мазни усмивки и удобни въпроси. Ако поне един репортер му бе върнал топката с имитация на грухтене и какво вижда в огледалото - щеше да се стъписа и замисли. Такъв журналист щеше да се запише в съвременната история на медиите, но се записа Борисов с унизителния скеч...
Журналистиката е в упадък, свободното слово мина под ножа на политиката на опростачването. Това, което ще кажа по-долу е тъжно, но вярно - без претенции за изчерпателност.
В България има супер журналисти, които не легнаха на статуквото, отстояват гражданската си позиция, понасят репресии и обиди. Не са много, но никъде и никога не са били. Само те обаче могат да измъкнат професията от кочината на посредствеността, страха, корупцията и моралния разпад. Затова не са долюбвани от управници и колеги.
Но за мисирките и свирките… Те са готови на всичко, за да изкопчат някаква полза: за началниците, за определени кръгове, за себе си. Често разпределението по ресори в редакциите се базира на уменията на мисирката да е добра на свирките.
Този разрушителен феномен изкачи своеобразен връх по времето на президента Георги Първанов. По вече споменатите подбуди, а не заради неустоимия му чар, ако Гоце така си е мислил...
И не са само журналисти в графата с мисирките. Певици, актриси, шоу звезди, миски, плеймейтки, икономисти, юристи, политици, ченгета и пр. Жени, но и мъже.
Борисов покори нови върхове още като стана главен секретар на МВР. Много мисирки, „вкусили“ от имиджа му на мачо, залитаха с размътен мозък като преяли с пращина. Една видна представителка на съсловието и до днес въздиша и я обливат горещи вълни само като спомене или чуе името му. За нейно съжаление природата е поставила естествена преграда пред сбъдване на мокрите й сънища…
Мисирките често правят успешна кариера именно чрез свирките. Не само в медиите. Погледнете списъка на трите кабинета на Борисов. В него има екземпляри, които какъвто и гаф да направят, колкото и да ощетят държавата – си остават недосегаеми. Защо ли?
В парламентарната група на ГЕРБ също има изтъкнати представители на породата мисирки-свирки. Някои от тях постигнаха позиции и благосъстояние, които са несъвместими с умствената им посредственост.
А държавната администрация? София отвя Содом и Гомора. Сексът в институциите е движеща сила, стимул и едно от условията за кариера. Именно тази практика роди „калинките“, плъзнали навсякъде като коронавирус.
С мисирки са пълни и редица работодателски и творчески съюзи, съсловни организации, асоциации. Бедна ни е фантазията на какво са способни, за да получат сочна обществена поръчка, например!
Навремето една медийна мисирка след няколко разговора „на четири очи“ с влиятелен политик, получи сериозни облаги и дори заживя с него. Пред приятели споделила: Всички усилия си заслужаваха, има много по-гадни неща.
В записите от „Яневагейт“ се говореше за шумни сюжети, развиващи се в кабинета на премиера, за които служители от охраната се обзалагали колко време ще продължат… Повечето от тези истории са слухове, естествено, но нали не очакваме участниците да се разприказват? И това се случва, но когато нещо се обърка. Световната история изобилства с примери за подобни практики. Берлускони в Италия е ярко доказателство. Смешно е да мислиш, че сме изключение. Островът на морала. Егати!
Има и мъже мисирки (дори не са пуяци…), които владеят свирките до съвършенство. В цялото им разнообразие. Сигурно веднага ви изплува образът на Барни Ръбъла в чинопреклонна поза, но това е ваш проблем, не съм го казал аз. Силна е конкуренцията във ВСС, прокуратурата, НАП, ДАНС (там историите за мисирки и калинки преливат), митниците, Външно министерство, вътрешното ведомство, армията, Здравното министерство, МРРБ, АПИ, АДФИ, ДНСК, Министерството на младежта и спорта, икономическото, Търговския регистър… Списъкът е дълъг.
Да се върнем към мисирките в журналистиката. Писателят Робърт Силвестър е казал: Журналистиката е толкова древна професия, колкото и…, накратко казано – втората по древност професия. Цяла книга написал човекът по темата, защото материал - колкото щете.
Днес журналистика звучи… жалко. Сама се се срина дотам. И отдавна не е четвъртата власт, защото често подгъзува на другите три власти.
Борисов би се защитил, че не е обидил журналистите, а се е пошегувал добронамерено. И може да е така, защото мисирките са му ценни. За тях би въвел Ден на благодарността, в който ще играят важна роля...
Има много начини и възможности дереджето на журналистиката да се промени. Трагедията е, че политици и издатели не желаят, а повечето журналисти не могат.
Би трябвало да съм оптимист поне в края, но не мога. Ако чуя самокритични думи на колеги, ако се появят нови Гео Милев и Йосиф Хербст, ако достигнем иронията на Алеко Константинов - тогава ми кажете, че не съм прав. Ще се съглася, защото ще знам, че чрез словото и нацията ни ще има бъдеще. Сега няма.
Огнян Стефанов
