Когато чакаме спасение от някой друг, тогава не можем да очакваме истински резултати, защото един народ може да бъде истински демократичен, истински свободен, когато отстоява своя избор. Проблем в днешно време и в днешните демократични общества е, че е много по-лесно да смениш държавата си, отколкото да смениш управлението си. В България има много смели журналисти, много хора които продължават да имат силен глас.
Това коментира пред БНР Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт по медийно и дигитално право и права на човека и автор на книгата „Свобода на словото“, в която изследва юридическите аспекти и правните граници на свободата на словото.
„Свободата на словото има много ясно определено съдържание и е изключително важна. Тя обаче има и изключително точно определени граници - това са онези ценности, които се конкурират с ценността свобода на словото. Това на първо място е репутацията, доброто име, независимостта, неприкосновеността на съдебната власт и авторитета на съдебната власт, това е народното здраве, националната сигурност. Тоест, имаме много ясни критерии кога е прекрачена свободата на словото“, коментира съдържанието на книгата си Велева.
По думите й правото е инструмент, с който можем да си служим, но ако решим да си служим с него повратно и най-добрият закон не може ни спаси.
Според Велева има някои заплахи за свободата на словото, които са следствие от възхода на социалните мрежи през последните години.
„Свързани са с все по-честото формиране на политическата воля в социалните мрежи, свързани с онлайн обидата и клеветата, свързани с ограничението на достъп на източници на информация и по-скоро самоограничението при достъп до източници на информация – тогава, когато човек онлайн получава информация само от конкретни страници и по този начин след това участва в политическия процес“, обясни експертът.
„Медията трябва да бъде активна и най-вече останалите медии трябва да я подкрепят“, отговори Велева в отговор на въпрос какво може да направи една медия, когато властта отказва да говори с нея и тя насила се превръща в опозиционна.
Финансирането на медии от институции на централно и на местно ниво е средство, което задушава свободата на словото.
„Когато държавата с държавни или с общински пари финансира конкретни медии, а не финансира други, това изкривява със сигурност пазара. И когато тези медии знаят, че ще получат определени средства от определена Община, това изцяло затъпява тяхното чувство за критичност. Това е изключително сериозен проблем в малките населени места и е един от проблемите, които са много специфични за България“.
По отношение на законодателството в България Симона Велева открои като основен проблем достъпа до обществена информация.
„Липсата на бързо производство по дела за достъп до обществена информация е изключително голям проблем“, посочи тя и подчерта, че обществените и политическите фигури се ползват с по-ниска степен на защита, отколкото останалите граждани, и е много важно всеки, който реши да участва в обществения живот, да си дава ясна сметка за това.
„Защото когато, имайки някаква власт, започнеш да я използваш срещу журналисти, тогава цялото общество ще страда. И тогава всъщност се получават дисбаланси и промяна на демократичния облик на обществото. И тук е важно журналистическата гилдия винаги да реагира - много ясно, много недвусмислено и много единно да показва чувства на солидарност. Защото, нямаме ли този отбор, тези, които имат власт, са започнали да репресират онези, които задават неудобни въпроси, тогава нещата стават наистина много лоши“, коментира Велева и добави, че подкрепата на обществото също е изключително важна.
„Трябва да знаем, че ако искаме да съхраним нашите права и нашата свобода, трябва да ги отстояваме не само по отношение на нас самите“, обобщи Симона Велева.
