Прокуратурата да се насочи приоритетно към сделки, свързани с КТБ от последните няколко години, защото все още няма изтекла давност и може да има реални правни последици. Този призив отправи пред БНР юристът Петър Славов във връзка с разпоредената от главния прокурор проверка на приватизационните сделки от последните 30 години.
В предаването "Преди всички" Славов коментира, че ограниченият ресурс на държавата и прокуратурата би следвало да се насочи към нещо реално, от което могат да произтекат някакви правни последици, защото при изтеклата давност разследването на сделките на прехода може да произведе по-скоро "медийни сензации".
Според Славов покрай мегаделото "КТБ" много други неща остават неразследвани към момента, а делото си тече. "Вероятно там ще бъдат намерени много интересни неща, включително за знакови лица от прехода, които е много възможно да бъдат замесени и в този фалит", изтъкна той.
Администрацията на финансовия министър ще трябва да даде отговори на 5 въпроса за фалиралата Корпоративна търговска банка, за които се твърдеше, че липсва информация. Това е резултатът от съдебно дело, което бившите депутати от десницата Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев (обединени в Сдружение „Гражданска платформа“) водят срещу министерството на финансите от началото на 2018 г.
„Съдът е установил, че съгласно Закона за банковата несъстоятелност тази информация се намира и е налична у министъра на финансите. Така че отговори от типа: министерство на финансите се информира за събираемостта на източеното от КТБ от интернет, какъвто отговор получихме ние преди да заведем делото, на практика се явява отказ от предоставяне на тази така важна обществена информация“, заяви Славов.
Считано от 11 февруари, тази информация трябва да бъде предоставена в законоустановения 14-дневен срок. След това решение по отношение на КТБ пътят за гражданите е отворен, смята Славов. „Създаваме прецедент, с който те могат да изискват по реда на Закона за достъп до обществена информация информация за случващото се около КТБ от Министерството на финансите и те са длъжни да отговарят. Виждаме, че в парламента по тази тема вече отдавна не се говори, там намиращите се политически партии считат случая за приключен и, бих казал, буквално се опитват да го заметат под килима“, изтъкна Славов.
Той припомни, че към момента, когато са изискали информацията, събираемостта е възлизала на под 10%. „Събираемостта беше нещо от порядъка на около 600 милиона лева, което ми се струва, че е крайно недостатъчно.“
„Ще ги питаме до последно“ – така Петър Славов обясни, че ще искат от финансовото ведомство отговори включително за актуалното състояние, не само на текущото през 2018 г., когато Андреев, Димитров и Славов са отправили запитването си.
„Публичната информация, която имаме е, че събираемостта е доста ниска. Същевременно виждаме, че делото срещу лицата виновни за източването на КТБ е буквално до под кривата круша“, допълни Петър Славов. „Пет години по-късно на практика делото доникъде не е стигнало, няма какво да се заблуждаваме.“
