В деня, в който църквата почита паметта на свети Антоний Велики, живял като отшелник и с дарбата си да изцелил хиляди болни, българите празнуват Антоновден.
В народните представи св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани - счита се, че са братя близнаци, които изобретили ковашките клещи. Затова се честват един след друг, като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
В някои райони на страната празниците им се означават с общото название сладки и медени. Вярва се, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия - Атанасовден, тръгват по хората.
Затова в народната традиция Антоновден е свързан преди всичко с предпазването на хората и животните от болести – чума, мор, холера, a св. Антоний се смята за покровител на чумата и всички болести.
Празникът е познат и като Лелинден - кодово име за означаване на болестта - леля - чумата, шарката. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве. Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за „лелята" - чумата, болята.
Именници днес са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка Тончо, Тонка, Тони.
