По-долу описвам цялата история на Зоя Андреева Рангелова – жената, която поставена пред възможността да бъде изхвърлена на улицата, посегна на живота си. Това е една тъжна история за един силен духом човек, който се бори за правото си на жилище, но в крайна сметка е оставен без изход от машината на властта.
Вече не вярвам на държавата и на общинарите в Монтана. Но се надявам , че честните хора, проявили съпричастност, ще и помогнат. Успях да убедя Зоя да си разкрие банкова сметка, с което хората да и помогнат да си наеме скромно жилище. Банковата сметка е на името на Зоя Ангелова Андреева В Пощенска банка : BG93BPBI 79334097610302 .
Тази тъжна и нелепа история започва преди 13 години. Зоя Андреева е била спътница в нелекия живот на обявения от „Амнести Интернешънъл“ за политически затворник номер 1 в България работник от Акумулаторния завод в Монтана - Константин Иванов-Коци. Човекът с който живее на съпружески начала, Коци Иванов преди 1989г е лежал в затвора като борец за човешки права, а след 1989г често критикува за корупция властимащите и конкретно настоящия кмет на Монтана Златко Живков. През 2007г е решено Коци Иванов да бъде издигнат за кандидат за кмет на Монтана от БНРП на предстоящите местни избори, но внезапно умира. Зоя и негови приятели смятат, че е отровен. От тогава започва и борбата на Зоя Андреева за право на нормално жилище.
Зоя е самотна жена, на 71 години, освидетелствана от ТЕЛК, без никаква собственост и без близки. От 1985г тя живее в държавно жилище, като ползва етаж от къща, около 40 кв м в Монтана. Договорът и е безсрочен. Към 1989г жената има жилищен влог от 17000 лв. в ДСК и натрупани лихвоточки. През годините на няколко пъти кандидатства за закупуване на обитаваното от нея жилище, а след отказ – на каквото и да е общинско жилище, но винаги получава отказ. Всичко това създава в нея дълбоко недоверие към общинските власти и към кмета. През декември 2019г с прекратяването на изплащането на лихвоточките от правителството, тя окончателно губи спестяванията си за жилище.
През ноември 2008г Зоя отказва да подпише анекс към постоянния си договор за обитаваното от нея жилище, с който анекс договорът се превръща в срочен. Като има предвид, че Коци Иванов е бил яростен политически противник на кмета Златко Живков, тя се опасява, че това са само първи стъпки на общинската администрация да бъде изхвърлена от общинското жилище. Поради отказа да подпише анекс към постоянния договор с който той се превръща в срочен, на 17.11.2008г кметът издава зап. 3116 за освобождаване на заеманото от Зоя Андреева жилище. Зоя пише жалба до Административния съд в Монтана, но той потвърждава законността на заповедта. Следва обжалване пред Върховния административен съд, който с решение от 19.03.2010г отхвърля решението на АС Монтана по заповед зап. 3116. и потвърждава безсрочния договор.
През 2008г фирма „Път инженеринг“ по нареждане на Общината прави „сградно водно отклонение“ към къщата в която живее Зоя. Какво е налагало да се прави това „сградно водно отклонение“ и защо то е правено от друга фирма, а не от ВиК Монтана е загадка, но за периода 2008 -2017г Зоя Андреева всяка зима остава без вода , като ВиК твърди че причината е в замръзване на тръбите на сградното водно отклонение.
Зоя пише поредица от жалби до различни институции включително и до ДАНС, препратено от ДАНС до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) , след което следва среща на представители на ВиК, Общината и КЕВР и от 2017г водата престава да „замръзва“ . Зоя смята, че решаваща в случая е била намесата на ДАНС....
Междувременно през юни 2009г Община Монтана настанява в сутерена на жилището наематели от ромски произход. Задълженията на всички потребители на адреса се формират по показанията на водомера в сутерена и се начисляват по партида с титуляр Зоя Андреева. Зоя пише писмо до Кмета с искане да се раздели плащането на водата на две партиди, но реакция от Общината няма... На всичко отгоре едната от живущите в сутерена се оказва агресивна и няколко пъти малтретира Зоя, за което тя пише жалби до полицията. Предупредителните протоколи обаче нямат ефект. Стига се до там, че след едно такова нападение Зоя спешно е закарана в Бърза помощ.
Така изминават почти три години, когато със заповед 601/20.04.12г на Кмета са прекратени наемните отношения със Зоя Андреева за това общинско жилище. Мотивите за освобождаване на жилището: представлява отчуждена къща, няма траен градоустройствен статут и по плана на града се предвижда изграждане на улица и паркинг.......... Със заповед 602/20.04. 2012г и е предложено общинско жилище в друг квартал със срочен тригодишен договор за настаняване. Тригодишното съжителство с агресивните наематели на сутеренния етаж и факта че е принудена за това време да плаща цялото потребление на вода в жилището разклащат здравето и нервите на Зоя и още повече засилват недоверието и към общинските власти........... Тя смята, че тригодишният срочен договор, който и се предлага, при положение че има постоянен договор за настаняване в обитаваното от нея жилище е само пореден опит на общинската власт окончателно да я лиши от жилище. Освен това твърди, че жилището което и е предлагано със заповед 602 е било негодно за обитаване. Зоя обжалва заповед 601 пред Административния съд в Монтана и започва ново гражданско дело. Същевременно заповед 602 е отменена от Общината и е издадена зап. 1633/2013г за изземане на жилището.
През ноември 2012г наемателите на сутерена са изведени и на тяхно място през март 2013 г са настанени нови наематели – петчленно ромско семейство.
До 30.04.2013г задълженията на всички потребители на адреса се формират по показанията на водомера в приземния етаж и се начисляват по партида с титуляр Зоя Андреева. ( както става ясно от анализа на случая от ДКЕВР по нейна жалба ) До 06.12.2010г Зоя плаща цялото потребление за вода за къщата и пише писма до Общината с искане да бъдат монтирани индивидуални водомери на двата етажа, но реакция от Общината няма. В и К Монтана изпраща писмо до Зоя Андреева, в което я уведомява, че дължи 586.37 лв без лихвите за вода за периода от 06.12.2010г до 14.11.2012г, с предупреждение че ако не бъде платена , водата ще бъде временно спряна. Уведомлението за спиране на водата от ВиК е получено от Зоя Андреева на 04.12.2012г, а водата е спряна от ВиК на 12.12.2012г, като процедурата за временно спиране на водата от ВиК оператора не е спазена и това е неправомерно, както по-късно констатира ДКЕВР. Зоя остава без вода през зимата. Пише жалби до ДКЕВР изведени с входящи номера на 01.02.13г, 11.04.2013г и 26.04.13г. ДКЕВР започва преписка с ВиК Монтана, в резултат на което ВиК Монтана изпраща 3 писма до ДКЕВР от 15.02.2013, 26.04.2013 и 13.06.2013г в които твърди, че временното спиране на водата е в резултат на неплатени задължения по партидата на жалбоподателката.
Според Дружеството действията им са законосъобразни и изискванията на Зоя Андреева за възстановяване на водоподаването в обитавания имот са неоснователни. На 04.04 2013г община Монтана уведомява ВиК, че в жилището на сутеренния етаж са настанени други наематели и изисква монтирането на индивидуален водомер само за текущото потребление в сутерена. С писмо от 26.04.2013г до ВиК, Община Монтана заявява че е платила дължимата сума от 631 лв от наемателката Зоя Андреева, но тъй като тя не е възстановила дължимата сума на Общината е недопустимо да и бъде възстановено водоснабдяването. На 24.07.2013г ДКВЕР излиза с решение по жалбата на Зоя Андреева срещу ВиК Монтана. На базата на анализ на случая, ДКВЕР задължава ВиК Монтана да възстанови за своя сметка незабавно водоподаването в жилището на Зоя Андреева, да монтира в десетдневен срок общ водомер в сградата и да формира водопотреблението в имота, като за сграда с повече от един потребители, т. е. да постави индивидуален водомер за всеки потребител. Задължава също така ВиК Монтана в десетдневен срок от получаване на решението да информира ДКВЕР за предприетите действия по случая. До май 2015г обаче, ВиК Монтана не предприема никакви мерки за изпълнение указанията на ДКВЕР.
Същевременно през декември 2012г Зоя Андреева пише жалба до Комисията за защита от дискриминация(КЗД). Две години след това, на 10.12.2014г Комисията за защита от дискриминация излиза с решение по жалбата на Зоя Андреева, в което се казва, че КЗД е установила, че кметът Златко Живков е извършил подбуждане към дискриминация по смисъл „лично положение“ с излагане на указания до управителя на ВиК Монтана за неправомерно спиране водоподаването на Зоя Андреева. КЗД препоръчва на Кмета в качеството му на орган на местното самоуправление да предприеме всички необходими мерки с цел недопускане на дискриминация.
На 20.05.2015г на основание решението на КЗД се сключва споразумение мужду ВиК Монтана и Зоя Андреева с което ВиК Монтана се задължава до 27.05.2015г да монтира индивидуален водомер в банята на Зоя Андреева на обитавания от нея етаж от къщата.
Неравната битка продължава. На 04.05.17г в къщата идва комисия от общината с полиция, със задача изпълнение на зап. 1633/2013г – изземане на жилището. Зоя Андреева отказва да го освободи понеже на 02.05.17г. е подала жалба до Административния съд в Монтана.
С Решение №309/24.07.2017г. по адм.дело №230/2017г. по описа на Административен съд Монтана е отхвърлена исковата молба на Зоя Андреева за прогласяване на нищожност на Заповед №601/20.04.2012г. на Кмета на Община Монтана, като това съдебно решение е оставено в сила с Решение №301/09.01.2019г. по адм.дело №9505/2017г. и от Върховния административен съд. Този път, за разлика от 2010г ВАС обявява за законосъобразна заповедта с която се лишава от жилище Зоя Андреева. Не се наемам да коментирам горните две дела, тъй като не съм юрист. За съжаление , за пореден път се оказва че това, което според съда е законно, може да бъде абсолютно несправедливо. Зоя Андреева отговаря на всички критерии за настаняване в общинско жилище – социално слаба, без собственост, самотна жена на 71г с ТЕЛК, в недобро здравословно състояние, със жилищно спестовен влог от 17000 лв през 1989г, който безвъзвратно е загубен......
На 06 февруари 2020г в жилището на Зоя дойде комисия от Общината с полиция за извеждането и от него. Още като ги вижда, Зоя се опита да се самоубие, като се нагълта с лекарства. Само бързата намеса на Спешна помощ я спаси. На 19. февруари в жилището на Зоя са идвали полицаи, които по нейните думи са и донесли някаква призовка, но за какво, тя не може да обясни...... Защо полицаите изпълняват ролята на призовкари не ми е ясно.... Зоя Андреева е човек с изключително силен дух, но тринадесет годишната неравна борба с бюрокрацията и бездушието са на път да изчерпат и последните и сили..... Появата на полиция и общински служители я извеждат от равновесие...... При разговора ми със служители от отдел „Общинска собственост“ Монтана, те заявиха, че Зоя може да остане в жилището най-късно до април.
Ясно е, че Зоя Андреева Рангелова не може да разчита на помощ нито от българската държава, нито от местната власт. Остава ни да разчитаме само на помощта на обикновените хора, за да и бъдат осигурени нормални условия на живот!
Генерал майор (о.з.) Петър Петров , сдружение „Българска зора“
