Скъпи Санчо, много ми хареса това, което направи на откриването на Берлинале. Завидях ти. Защо и аз не съм като тебе, се попитах. Твой баща Ицко.
Това са думите на един горд баща към неговия син, часове след като той е слязъл от сцената на престижен кинофестивал. Става дума за семейство Финци. А поводът за думите на Ицхак Финци е емоционалната и политически ангажирана реч на Самуел, която актьорът произнесе от сцената на “Берлинале”.
Самуел Финци бе избран за водещ на престижната церемония. По време на речта си на откриването Финци разказа за своето детство там, в социалистическа България. Тогава, когато границите все още са били затворени, по времето на Желязната завеса, когато хората не са имали свободата, която имаме ние днес.
Носталгичното му връщане към родината и детството бяха основният акцент в словото на актьора. Той разговаря с публиката като човек, преминал през всички тревоги на съмнението, търсенето и отхвърлянето, като гражданин на света.
„Пристигнахте от чужбина тук без никакви проблеми, нали? Никой не ви препречи пътя, нямаше гранични заграждания и стени? Не ви задържаха на някакъв остров? Никой не ви кара да учите френски? Във времена, в които хората са принудени да бягат и към тях се отнасят като към врагове, е възможно да се случи точно това.
Няма значение какви и колко заплахи се отправят към нашата свобода и демокрация, все едно колко изстрели се чуват или колко побъркани хора сами и неорганизирано се опитват да тероризират нашето отворено общество, докато политиците все пак съзрат, че имаме проблем с дясното. Колкото и да е отровена атмосферата, ние никога няма да приемем това за нормално и ви уверявам, че всички вие сте добре дошли тук, на „Берлинале“. Добре сте дошли и в Берлин. Защото този град ще си остане отворен“, каза Финци.
Изказването на Самуел Финци бе в контекста не само на растящата нетърпимост към емигрантите в Европа, а и на разгорещените коментари, които предизвикаха негови интервюта пред германски медии преди началото на фестивала. В тях Финци заяви, че не разбира изискването да се гордее с мястото, на което е роден. Повод за гордост му дава постигнатото от самия него.
