На Иван Гешев хареса много бързо абсолютната, неограничена власт - Absolutum dominium – и все по-често се изказва с чувството за безалтернативност. Днес нападна за пореден път президента Радев, без да положи и грам усилие да изглежда възпитан, да не говорим за правилата на общуване между институциите. А в това как си говорят институциите е смисълът на желанието да служиш на обществото, - казвал Хол Анри Голбах.
Налага се да цитирам някои от последните мисли на Гешев, изложени с познатата назидателност пред журналисти.
„Не знам какво иска президентът, чули ли сте го какво иска, на мен не ми е ясно”, - пита главният прокурор медийните представители в Ихтиман. Питанката е по повод консултациите при Румен Радев за промени в Конституцията.
"Не ми е ясно и каква е целта на тези събеседвания, които се водят там. От прокуратурата, за разлика от тези адвокати на подсъдими и на осъдени престъпници, не е искано становище. Явно няма нужда".
И продължава в същия дух: "Наглост - това е все едно прокуратурата да иска промени в закона за адвокатурата. Адвокати на подсъдими искат промени в дейността на прокуратурата. Разбирам, че в момента много хора искат слаба и неработеща прокуратура, а най-сигурният начин е със законодателни промени, които да блокират дейността ни. Това е в интерес на определени хора, на техните медийни и политически проксита и говорители, но не е в интерес на българските граждани".
След което идва ред на дълбоките води: "Прокуратурата ще продължи да работи така, оттук нататък има една гранична линия - от едната страна са хората, чиито интереси смятаме да защитаваме, от другата - престъпниците. Политиците, независимо кои са те, трябва да решат от коя страна на тази линия да застанат". За по-сигурно подчерта: „Аз не заставам на страната на престъпниците“. Защо е тази декларация? Да не би да се съмнява, че съществува мнение, че е на страната на престъпниците?
Гешев подценява гражданския интелект. Освен това не е лектор, нито някакъв гуру за да раздава съвети и акъл по всякакъв повод и навсякъде, където се появи.
От думите на Гешев излиза, че който не го харесва или го критикува е на страната на престъпниците. Истински ленинец. Точно Улянов бе казал: Който не е с нас е против нас и последвал „червения терор“. Към това ли се стреми Гешев?
Той не се притеснява да напада президента Радев. Дори му харесва да го прави, защото възприема това като смелост. Но досега не е споменал нито веднъж името на Ахмед Доган. Нито за умопомрачителната сделка, при която Доган стана собственик на ТЕЦ „Варна“ срещу смешни пари, а след това държавата почна да му налива десетки милиони по линия на студения резерв. Пак държавата извади 220 милиона за ремонт на пристанище, което е на територията на догановата фирма „Пристанище ТЕЦ-Езерово“. Защо смелостта на Гешев не се простира и в тази зона? Или към съмнителните сделки и действия на Делян Пеевски?
Стигаме и до „адвокатите на подсъдими и престъпници“, изречено със злъч и презрение… Адвокатите защитават подсъдимите. Те са посредника между прокуратурата и съда. Понякога са последна надежда на обвинените, които са невинни до доказване на вина и произнасяне на съда. Затова в съдебния процес трите страни – обвинение, защита и съдии - са равнопоставени. За Гешев обаче адвокатите и съдиите са нещо друго, а не това, което е определило правото.
Цицерон, класикът на адвокатурата, обичал да повтаря по повод обвинението: Законите мълчат когато дрънкат оръжия. Точно този шум доминира в държавата, откакто Гешев оглави прокуратурата. Демонстрация на какво е това?
Самият Гешев обаче не знае, кога ще му се наложи да ползва услугите на адвокати. Може да е много по-скоро отколкото предполага. Мъдрите римляни предупреждавали: Cave ne cadas - Внимавай да не паднеш. Защото са видяли много новоизлюпени претенденти за слава и власт, но са видяли и тяхното пропадане. Актуална е и една друга мъдрост: Certum est, quia impossibile - Сигурно е, защото е невъзможно.
Който разбрал - разбрал.
Борис Петков
