Любов по време на холера – такова е положението в управляващата коалиция. Само дето не е точно любов, а холерата е всъщност остро вирусно заболяване, идващо не от Китай, а откъм Барселона. По древна българска медийна рецепта, вместо за испанското заболяване, предпочитаме да говорим за китайския коронавирус, който е по-опасен за света, но далеч по-безопасен за нашето правителство.
Във великолепния роман на Маркес „Любов по време на холера“ любовта на героите не затихва, а даже се засилва с течение на времето. В нашата управляваща коалиция е обратното – колкото повече приближава краят на мандата, толкова по-често ГЕРБ и „Патриотите“ започват да се сещат, че всъщност не се обичат чак толкова. След избора на членове в Комисията за регулиране на съобщенията Каракачанов, Симеонов и сие изведнъж „прозряха“, че ГЕРБ си управлява с ДПС. „Патриотите“ дори поставиха ултиматум на официалния си партньор: „Или с нас, или с Движението“. Този ултиматум бе приет от Борисов само за сведение, което пък доведе до протестна акция на „Патриотите“ – на два пъти гласуваха заедно с БСП, изглежда за да го накарат да ревнува. Mалкият флирт предизвика събиране на коалиционен съвет с цел да се изгладят отношенията.
Много интензивно „изглаждане“ е паднало явно на това мероприятие, защото Борисов излезе от него доста ядосан, а Каракачанов – пъхтящ и червен като домат. На въпросите на журналисти, зададени на Каракачанов, незнайно защо обидено отговаряше Борисов, като при това иронизираше думите на партньора си, „че повече така не може“. Уж беше заявено примирие, но всъщност стана ясно, че политическият еквивалент на помирителния секс е бил неудовлетворителен и за двете страни.
Оплакванията на „Патриотите“ ескалираха, когато тази седмица прокуратурата и службите „атакуваха“ шефа на Басейнова дирекция с цялата си огнева и театрална мощ. В ролята на господар на разследването Иван Гешев отново демонстрира своя вкус към безпричинно показни арести с използване на медийни ефекти и холивудска естетика. С робокопи, маски, автомати и прочие бе задържана една госпожа, въоръжена с писалка, която се оказа назначена от квотата на „Патриотите“. След разправата с Нено Димов като изкупителна жертва за грешките на управляващите във водния сектор, това ново действие затвърди тенденцията: да се удрят хора от периферията на властта (а „Патриотите“ определено са такива), за да се създаде впечатление, че ядрото на властта (ГЕРБ и ДПС) се бори срещу корупцията. Подобни основателни съмнения доведоха и до знаменателната фраза на Каракачанов, че „така повече не може да продължава“. На което Борисов също толкова знаменателно отговори, че „не може, но продължава“.
Два нови елемента
В цялата афера нямаше да има какво толкова да се коментира, ако не бяха два нови елемента. Първо, стана ясно, че Каракачанов и Симеонов третират Иван Гешев и прокуратурата не като независими, а като инструмент на коалиционния си партньор ГЕРБ. Това е единствената причина да вдигат скандал на Борисов заради действия на Гешев. И да държат отговорен Борисов за тях. Въпреки енергичните отрицания на премиера, позицията на „Патриотите“ по този въпрос изглежда далеч по-аргументирана.
Вторият елемент е цялостната неудовлетворителност – със сигурност забелязана и от „Патриотите“ – на мерките на правителството относно разпространението на Барселонавируса. Първо, медийното заглушаване на историята с жената, къщата и парите в Барселона, което в България беше успешно наложено за една-две години, бе „пробито“ безвъзвратно от каталунския „Периодико“. На камък удариха и опитите вестникът да бъде представен като маргинална маша на руски интереси – все пак аудиторията има някакво базово усещане за реалност. Второ, из медиите бяха пуснати „анализатори“, които да повтарят, че проблем с Барселонавируса няма: няма къща, няма жена, няма държавни пари, няма, няма, няма… Проблемът с тази мярка е, че анализаторите – каквито и да са – няма как да знаят има ли престъпление или няма: става дума за сложни трансфери на пари, които могат да бъдат отхвърлени или потвърдени само от специализирани органи. А и както мнозина забелязаха, същите анализатори преди време обясняваха също толкова убедително, че един нямал асансьор, друг нямал тераса, а трети не бил източвал язовир.
И тук стигаме до последната група мерки, които са всъщност най-важните. Когато за премиера на една страна има съмнения, че е участвал в пране на пари, тези съмнения трябва да се разсеят максимално бързо от авторитетни, специализирани органи. При нас това е прокуратурата. Но нашите органи не се задействаха на базата на информация, която се оказа достатъчна, за да се задействат испанските. Или испанците нещо се престарават, или нашите не са си свършили работата. Само тези са логически възможните версии и бързо трябва да се изясни коя от тях е вярната. Съдбата на нашето правителство зависи именно от това изясняване.
Страхът
„Патриотите“ добре разбират този факт. И изпитват основателен страх, че може да се наложи да понесат политическата вина за нещо, за което наистина не са виновни. От това идва и позата им на морална ощетеност и онеправданост, която се опитват да заемат през последните дни. От това идва и дълбокото раздразнение на Борисов, който пък очаква от партньорите си да го подкрепят в добри и лоши времена, докато избори ги разделят.
А част от проблема е, че докато маските за коронавируса взеха да свършват, политическите маски за Барселонавируса не само не падат, но и при тях няма никакъв недостиг.
