Единственият в България ориенталски затвор е построен през 1854 г. в Търново за нуждите на турската власт. От 1854 до 1954 г. той е използван по предназначение, като етапен. Тук са били довеждани, за кратко време са престоявали и отвеждани за процес в Русе или София, множество български революционни дейци.
„Първият опит за реставриране на музея и създаване на музейна експозиция е направен през 1960 г. През 1985 г. триетажната сграда е затворена, но през 1989 година се прави преосмисляне на експозицията, и в сегашния ѝ вариант тя съществува от 2006 г. – разказва Пред БНР доц. Светла Атанасова, главен уредник на отдел „История на България“ XV-XIX в. при РИМ-Велико Търново.
Тогава е възстановена възрожденската част на затвора, а в приземието е експонирана зала за инквизиции и са показани уреди за мъчения, описани са и най-често прилаганите изтезания. На втория етаж са реставрирани три килии с автентична атмосфера на интериора, аксесоарите, пособията, използвани от затворниците, както и карцер с 5 килии-единочки, функционирали по времето на борбите за национално освобождение.”
Революционерите Филип Тотю и Захари Стоянов, воеводата Стефан Караджа, участниците в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Каблешков, Тодор Кирков и др., са само част от поборниците за свобода, които са лежали в Търновския затвор.
„Като нова част от експозицията е използван коридорът на сградата. В тази галерия са представени портретите на всичките 399 личности, които са били затворени тук. При направата на музея през 2006 г. нашите специалисти са издирили информация за всички тези хора – разказва доц. Атанасова. – В музея най-ценното нещо е автентичната атмосфера. Тук от 27 до 31 декември 1872 г. в отделна килия до отвеждането му за процеса и гибелта му в София лежи и Васил Левски. Обстановката в килията, където е бил въдворен, също е запазена.
Показана е и килията, в която е бил затворен Филип Тотю. Той е единственият български воевода и бунтовник, който успява да избяга от затвора (1858 г.). Направена е възстановка: капак, под който той е прокопал проход към стената и е успял да прехвърли високите каменни зидове.”
Търново изиграва съществена роля в борбите за национално освобождение. Градът е старата българска столица и последната столица преди османското завоевание в края на 14 век. В душата и сърцето на българина Търново винаги е било вечната столица на България, затова първите опити за антиосманска съпротива се свързват с именно с него.
„Тук се създават революционните комитети и се разгръща вътрешната революционна организация. Оттук е Стефан Стамболов, който играе активна роля в национално-освободителните движения. По време на Руско-турската война щаб-квартирата на генерал Гурко е съсредоточена в едно село в Търновския регион. Старата столица Търново е свързана с историческата приемственост, с българската държавност. Не случайно тук се изковават законите на младото Княжество” – казва доц. Светла Атанасова и добавя:
„В навечерието на националния празник 3 март пожелавам на всички българи да са здрави, да обичат България и по-често да водят своите деца в българските музеи. Защото музеите съхраняват съкровищата на разума, на духа, на историческата памет.”
