Политологът Огнян Минчев определя оттеглянето на Румяна Желева като правилен ход, който спасява България от бъдещо поставяне в уязвима позиция в Европейския съюз. Според Огнян Минчев атаката срещу Желева е плод на лобистки интереси на социалистите не само у нас, но и в Еп. По време на представянето си Желева е демонстрирала слабост, породена и от междупартийните конфликти в България.
Интервю на Преслава Преславова
- Вчера стана ясно, че Румяна Желева се оттегля доброволно от поста еврокомисар – правилен ход ли беше това?
- Да, това беше правилният ход, защото оставането й в надпреварата за Европейската комисия, първо, можеше да й поднесе неприятна изненада от гласуването на комисията за избора и второ – дори гласуването в ЕП на проекто-комисията на Барозу да бъде успешно – начинът, по който става този избор и скандала, с който беше придружен би останал като една следа, като едно слабо място в Европейската комисия и в нейната кариера, което слабо място би се отразило и върху позицията на България в Европейския съюз.
- Все пак, атаката срещу Румяна Желева лично срещу нея ли беше или по-скоро бе насочена срещу България? Нека не забравяме, че имаше и други издънки сред кандидатите, които бяха коментирани от комисията.
- Тук има няколко различни нива на интерпретация. Първо тази атака беше насочена срещу нея лично, тъй като тя бе издигната като алтернатива на Меглена Кунева. Това направи Желева неприемлива както за НДСВ в България, така и за поредица либерални лобистки групи в Брюксел, работещи за втори мандат на Кунеева. Желева е неприемлива и за БСП, и за червените кръгове около нея като тук проблемът е не толкова личностен, колкото проблем на междупартиен антагонизъм с ГЕРБ и с Бойко Борисов. Желева беше неприемлива за социалистите, за царските либерали в България и като личност, и като политическа идентичност. За съжаление балканските нрави на това съперничество се прояявиха при пренасянето на това състезание в Брюксел, където среди на БСП и на НДСВ в продължение на месеци лобираха против нея. Това съвпадна с процеса на радикализиране на европейските социалисти и европейските либерали през последната година. Те очакваха, че по време на европейските избори през миналата година (благодарение на световната финансова криза), хората ще дадат мнозинство на социалистите в Европейския парламент, изобщо на левицата, а християн-демократите и изобщо консерваторите ще бъдат в малцинство. Европейските граждани, обаче решиха друго – те дадоха своето доверие преимуществено на Европейската народна партия, което разбира се озлоби социалистите и зелените в Европарламента.
Левицата реши да върне удара на ЕНП по повод номинирането на кандидатите за ЕК като по този начин подчертае и засили своята значимост. Тази решимост на европейската левица до голяма степен бе стимулирана и от обстоятелство, че само преди няколко седмици влезе в сила и Лисабонският договор, според който ЕП ще има разширени пълномощия, тоест той ще действа много по-близко до статута на нормален парламент отколкото беше неговия доскорошен консултативен статут. И опозицията в Европейския парламент – социалисти, либерали, зелени - решиха да тестват границите на Лисабонския договор, да тестват границите на своята власт спрямо ЕК и останалите европейски институции. В целия този контекст позицията на Румяна Желева демонстрира слабост, към която слабост се насочиха и опозиционните фракции на Европейския съвет. Те удариха по това слабо звено, което ние сами създадохме с партийните противоречия в България. И по този начин на практика притиснаха до стената Европейската народна партия. В крайна сметка ЕНП ще запази мнозинството си, ще запази политическите си позиции. Но с тозаи удар върху Румяна Желева България нямаше да може да запази позициите си. Затова, след като преминаха процедурите по доказване на нейната не-въвлеченост в конфликт на интереси, доколкото тя можа да бъде установена на равнището на Брюксел, тя мисля, че прие правилно решение за себе си да се оттегли.
Аз лично споделям мнението, че нейното представяне в никакъв случай не беше на нивото, на което трябваше да бъде, за да бъде тя утвърдена в ЕК и за това говорят две неща – първо, че това представяне премина в една изключително напрегната обстановка – всеки студент, който е бил изпитван от разярен и нападащ го професор знае колко трудно е да възпроизведе и добре усвоените знания. Постановката беше подобна, само че срещу Румяна Желева вместо един професор имаше стотици разярени и добре мотивирани социалисти, зелени и либерали. Това разбира се, не може да не е оказало въздействие върху нивото на нейното представяне. С това не искам да оневиня недостатъчната й компетентност, но този фактор би следвало да се има предвид. Другият фактор, който би следвало да се има предвид е, че на нивото на Желева, дори под нейното ниво, се представиха и други кандидати, например Катрин Аштън, която се представи много слабо, Оли Рен не беше достатъчно убедителен, холандската кандидатка за втори мандат си беше забравила записките в колата и представянето й не мина убедително. Но разбира се, едно е да идваш като представител на Холандия и Великобритания, друго е да идваш като представител на България - за съжаление това все още е така от нас зависи да променим това положение на нещата.
- Нека оставим за малко ЕС и да видим дали тази случка, този скандал ще се отрази по някакъв начин на рейтинга на българското правителство у нас и как?
- Тя вече се отрази негативно върху международния рейтинг на правителството, защото все пак независимо от това кой е прав и кой е крив атаката бе срещу представител на българското правителство, срещу номинация на българското правителство – това не може да не се отрази негативно. Мисля, че все още има достатъчно ходове, които могат да бъдат отиграни от българското правителство, за да може този минус, това уязвимо място да бъде превърнато в някакво преимущество. Мисля, че оттеглянето на кандидатурата на Желва беше една подобна стъпка. Но в каквато и степен да се отрази върху рейтинга на българското правителство, тази случка би следвало да бъде обеца на ухото на българското правителство. Ние не можем да си позволим слаби кандидатури извън България, поради общата слабост на българското присъствие ЕС до този момент. Също така случилото се поражда сериозни въпроси за това струва ли си и трябва ли българските, балкански, партизански нрави да бъдат експонирани на равнището на Брюксел.
- Какво следва от тук нататък? Какви са вашите очаквания към новия кандидат, който се появи на хоризонта – Кристалина Георгиева?
- Номинацията на Кристалина Георгиева е успешна стъпкав няколко направления. Тя има опит в различни позиции, в различни мисии на Световната банка, които в голяма степен са били свързани с проблемите на развитието, с разработването на модели за развитие в третия свят, в посткомунистическите страни, а също и с предоставяне на хуманитарна помощ. В този случай би следвало още в самото начало да изключим каквото и да е съмнение по отношение на нейната компетентност по позицията еврокомисар по този ресор.
