Точно в този момент – болен и крехък, си пролича, че на света му липсват лидери. Липсват лидери на духа и на човешкото. Светът си има големи началници, вождове и президенти, царе и генерали, но лидери на духа сякаш си няма.
Сега, когато се разкъсва душата на света, когато се разкъсва географията и биологията на света, няма кой три човешки думи да каже. И една притча няма кой да разкаже.
Борбата с коронавируса все повече става технология, наука, щабове, брифинги, медии, бръмчене, изявления и пари, пари...
Добре – без това не може.
Но кой ще погали душите на стреснатите, на уплашените, на безпомощните?
Кой ще им каже: „Успокойте се, недейте да треперите! Отворете си прозорците и сърцата и погледнете напред – толкова пъти сме се спасявали, ще се спасим и сега.“
Кой ще каже на хората да се огледат в огледалата и да видят колко са хубави и колко е хубаво, че са точно такива?
Кой ще каже на хората да се обадят по телефона на майка си и баща си, на любимите си или да се обадят на този, когото са обидили, за да се извинят?
Кой ще каже на хората да четат на децата си приказки – красиви и цветни приказки, и като угасят лампите през нощта, тихичко да им пеят?
Кой ще каже на хората: „Дръжте се, дръжте се за спомените си и за мисълта, че вдруги ден ще отидете да видите планината или морето, или оная река, над която летят риби!“
Кой ще каже на хората: „Няма страшно, защото теменужките вече се синеят! А щом теменужките се синеят, значи и Бог е наоколо.“
Николай Милчев
* Заглавието е на Фрог нюз
