Коронавирусът ни навлече извънредно положение. Нашият дом ще бъде нашата крепост, аз така или иначе до 25 март съм в болнични заради операцията. Ето един списък с мои любими бавни книги, с които да споделите домашния арест, сигурен съм, че ще намерите чудесни компаньони сред тях, а и ще започнете да гледате на живота и случващото се по малко по-правилен начин.
Този списък ще намерите и в книгата "За бавното живеене и насладата от живота", през май.
"Любими „бавни” книги:
„Сто години самота” и „Хроника на една предизвестена смърт” – Маркес
„Физика на тъгата” и „Естествен роман“ – Георги Господинов
„Балада за Георг Хених” и „Германия, мръсна приказка“ – Виктор Пасков
„Една любов на Суан” – Марсел Пруст
„Одисей” и „Дъблинчани” – Джеймс Джойс
„Майсторът и маргарита” и „Кучешко сърце” на Михаил Булгаков
„Полет над кукувиче гнездо” на Кен Киси
„2666” на Роберто Боланьо
„Фигури“ на Мария Попова
„Моята лична борба” на Карл Уве Кнаусгор
„Човекът без качества” на Роберт Музил
„Човекът в търсене на смисъл” на Виктор Франкъл
„Животът начин на употреба” на Жорж Перек
„25-ият час” на К. Върджил Георгиу
„Смъртта е занимание самотно” и „451 по Фаренхайт” – Рей Бредбъри
„Всичко живо е трева” и „Градът” – Клифърд Саймък
„Лятото на неудачниците” и „Къщата на клоуните“ на Галин Никифоров
„Хроника на камък” на Исмаил Кадаре
„Слепота”, „Пробуждане“ и „Приумиците на смъртта“ на Жозе Сарамаго
„Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова
„Годината на дивия заек” на Арто Паасилина
„Самотата на простите числа” на Паоло Джордано
„Сияние на жена” на Ромен Гари
„Ако пътник в зимна нощ”, „Нашите предци” и „Невидимите градове” на Итало Калвино
„60 разкази” на Дино Будзати
„Портретът на Дориан Грей” и „Приказки” на Оскар Уайлд
„Истанбул” на Орхан Памук
„За мишките и хората” на Джон Стайнбек
„Заеко бягай” на Джон Ъпдайк
„Чумата” и „Чужденецът” на Албер Камю
„37.2” на Филип Джиан
„Госпожица Смила и нейното усещане за сняг” на Петер Хьог
„Събирачът на светове” на Илия Троянов
„Властелинът на пръстените” и „Хобит” на Толкин
„Игра на дама” на Хулио Кортасар
„Прекалено шумна самота” на Бохумил Храбал
„Камбаната на Исландия” на Халдур Лакснес
„Хазарски речник” и „Пейзаж рисуван с чай” на Милорад Павич
„Алексис Зорбас” и „Капитан Михалис” на Никос Казандзакис
„Името на розата” на Умберто Еко
„Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг
„Златният храм” на Уилям Голдман
„Пътешествие до края на нощта” на Селин
„Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас
„Поправките” и „Свобода” на Джонатан Франзен
„Захвърлен в природата” „Възвишение” и „Чамкория” на Милен Русков
„Лявата ръка на мрака” и „Светът се нарича дъбрава” на Урсула Легуин
„Американски пасторал” на Филип Рот
„Соларис” на Станислав Лем
„Между рая и ада” на Йон Калман Стефансон
„Смърт във Венеция” на Томас Ман
„Щилер” на Макс Фриш
„Хартиената менажерия” на Кен Лиу
„Мидълсекс” на Джефри Юдженидес
„Пътят” и „Няма място за старите кучета” на Кормак Маккарти
„Червената нишка” на Давид Гросман
„Сантименталният мъж” на Хавиер Мариас
„Кафка на плажа” и „Норвежка гора” на Харуки Мураками
„Енигма” на Антонио Касас Рос
„Книга на безпокойството” на Фернадо Песoa
“Хубостта е рана” на Ека Курняван
„Старецът и морето” на Ърнест Хемингуей
„Сътворението” и „Юлиан” на Гор Видал
„Радецки марш” на Йозеф Рот
„Облакът Атлас” на Дейвид Мичъл
„Чудовището Хоклайн/ Едно сомбреро пада от небето” на Ричард Бротиган
„Цар Плъх” на Джеймс Клавел
„Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше
„Тесният път към далечния север” на Ричард Фланаган
„Пикник край пътя” и „Обреченият град” на братя Стругацки
„Къщата на духовете” на Исабел Аленде
Неаполската тетралогия на Елена Феранте
„Чудният кратък живот на Оскар Уао” на Джуно Диас
„Творците на памет” на Джефри Мур
Остатъците от деня” на Казуо Ишигуро
„Странник в странна страна” и „Луната е наставница сурова” на Робърт Хайнлайн
„Илюзии” и „Джонатан Ливингстън чайката” на Ричард Бах
„Делфинът” и „Плажът на мечтите” на Серджо Барбарен
„Сказание за Лисицата” на Сьоун
„Малкият принц” на Екзюпери
„Гласът на планината” на Кавабата Ясунари
„Смърт във вода” на Кензабуро Ое
„Мравки и богове” на Стефан Цанев
„На ръба на света” и „Обявяване на линия 49” на Томас Пинчън
„Спасителят в ръжта” на Джером Селинджър
„Педро Парамо” на Хуан Рулфо
„Сидхартха” и „Игра на стъклени перли” на Херман Хесе
„Разкази и повести” Антон Павлович Чехов
„Кандид” на Волтер
"Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли
„1984” и „Животинската ферма” на Джордж Оруел
“Моби Дик” на Херман Мелвил
„Параграф 22” на Джоузеф Хелър
„Котешката люлка” и „Закуска за шампиони” на Кърт Вонегът
„Сърцето на мрака” на Джоузеф Конрад
„Щастливецът Джим” на Кигсли Еймис
„Уолдо” на Хенри Дейвид Торо
„Чужденецът” на Албер Камю
„Процесът”, Замъкът” и „Америка”, разказите на Франц Кафка
„Английските пасажери” на Матю Нийл
„Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджис
И всичко на Милан Кундера и Фьодор Достоевски.
Да прибавим и разказите на Хорхе Луис Борхес, Франц Кафка, Тед Чанг, Исак Бешевис Сингър, Реймънд Карвър, Емил Андреев, Уилям Тревър, Георги Господинов, Силвия Плат, Робърт Шекли, Анджела Картър, Мирослав Пенков, Вирджиния Улф, Деян Енев, Алис Мънро, Владимир Набоков, Елена Алексиева, Едгар Алън По, Здравка Евтимова, Кларис Лиспектор, Алек Попов, Иван Тургенев, Франк О‘Конър, Труман Капоти.
И Поезията на Шарл Бодлер, Пол Елюар, Фернандо Песоа, Луис Росалес, Хосе Луис Гарсия Мартин, Георги Рупчев, Александър Секулов, Борис Христов, Одисеас Елитис, Константинос Кавафис, Йоргос Сеферис, Иван Методиев, Ани Илков, Димитър Бояджиев, Христо Фотев, Томас Елиът, Дилън Томас, Яна Букова, Джакомо Леопарди, Федерико Гарсия Лорка, Уистън Х. Одън, Лорънс Ферленгети, Райнер Мария Рилке, Робърт Бърнс, Чеслав Милош, Костас Монтис, Чеслав Милош, Адам Загаевски, Уолт Уитман, Джон Милтън, Пабло Неруда, Октавио Пас, Пърси Шели, Збигнев Херберт, Йохан Волфганг Гьоте, Едгар Алън По, Къмингс, Байрон, Сен-Джон Перс, Робърт Фрост, Омар Хайям, Жак Превер, Рубен Дарио, Фредерико Гарсия Лорка, Еудженио Монтале,
Подредбата се дължи изцяло и само на неведомите пътища на моя ум."
Из книгата "За бавното живеене и насладата от живота", ще излезе през май.
Facebook страницата "Литературен гид" на Светлозар Желев, бивш директор на Националния център за книгата.
