Абсурдно е „Държавен резерв“ да продава животоспасяваща медицинска техника 10 години. Кой реши, че е негодна?! Това каза пред Фрог нюз бившият съдия от СГС Румяна Ченалова относно казуса с продажбата на медицинска апаратура. Ето какво уточни тя:
Г-жо Ченалова, вие ни сигнализирахте за това, че месец преди да бъде обявена пандемия заради разпространението на коронавируса, „Държавният резерв“ е предоставил на Стоковата борса възможност да продаде жизненоважна техника за кислородно обдишване. Запознахме се с документите и се оказахте права. Такъв търг е бил проведен и това ясно е отбелязано на сайта на Борсата. След това от Резерва опровергаха, че става дума за стара техника, която никой не поискал да купи. Възникнаха куп въпроси-можела ли е тази техника да се използва при сегашната ситуация, защо не е бракувана, ако не става за нищо, защо се предлага в момент на настъпваща криза и т. н. Дадохме думата на шеф от „Държавния резерв“. За да бъдем максимално обективни към читателите си, бихте ли ни обяснили за какво става дума?
За да погледнем на казуса от всички страни, би трябвало да знаем каква е нормативната уредба. Както държавните резерви, така и военновременните запаси не са произволен сбор от различни стоки, а точно определени такива, включени в т.н. номенклатурни списъци.Тези списъци се разработват от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и одобряват от Министерски съвет всяка календарна година. Военновременните запаси се съхраняват в бази и складове на агенцията или от външни съхранители. Правният им режим е уреден в ЗДРВВЗ и НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003 г.
Тези списъци са основата, върху която Агенцията разработва обща програма , която регулира как се създават , съхраняват, опазват и обновяват държавни резерви и военновременни запаси. Посочват се конкретните номенклатури, сроковете по години за създаване на държавни резерви и военновременни запаси и необходимите за това финансови средства.
Наред с тази програма агенцията ежегодно разработва и утвърждава план за създаване, попълване, обновяване и финансиране на държавни резерви и военновременни запаси. Наред с Агенцията, съществува и постоянна комисия по управление, която .изготвя ежегодни планове за обновяване на държавни резерви и военновременни запаси, както и е длъжна да извършва планови проверки и контрол по количественото и качественото им състояние и спазването на технологичните изисквания за съхраняване.
Съхраняването на държавните резерви и военновременни запаси се подчинява на определени правила и срокове за съхранение в зависимост от конкретният продукт. Законът допуска – чл.14 ал.2 т.7 от Наредбата да бъде удължен срокът за съхранение , но само въз основа на проучване и лабораторни изследвания, като се прилага удостоверяващия качеството анализен документ.
Законът е предвидил как следва да се постъпи с активи, които са отпаднали от номенклатурните списъци или такива, които са в надноменклатурни количества.Те се освобождават без възстановяване с решение на МС. Така се постъпва и в случаите на обективна невъзможност за обновяване или съхраняване.
Има ли възможност даден апарат да речем, ако той не става за нищо, директно да се бракува?
Бракуване на държавни резерви и военновременни запаси е като крайна мярка при доказване, че те не могат да бъдат подменени и използвани по предназначение. Бракуването се извършва от комисия, определена със заповед на ръководителите на териториалните дирекции, която изготвя акт за брак. Актовете за брак се утвърждават от председателя на агенцията. След утвърждаването на акта комисията извършва фактическо бракуване на материалите/ чл.16 ал.6 и 7 от Наредбата/.
В останалите случаи с изтичане на срока за съхранение се задвижва процедурата по обновяване/ възстановяване/ на съответните активи. Обновяването се извършва /чл.16/ съобразно регламентираните в техническите условия и стандарти срокове за съхраняване с решение на Министерски съвет/ чл.20/.
Как е уредена правно процедурата по обновяването?
Законодателят е въвел специфичен режим за обновяване на лекарствени средства и медицински имущества. Държавни резерви и военновременни запаси от лекарствени и ветеринарномедицински продукти подлежат на обновяване при минимум 70 на сто остатъчен срок на годност. Те се реализират по цени, образувани по реда на чл. 261а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, а останалите медицински имущества - по реда на чл. 25 от наредбата, според който началните продажни цени независимо от условията и начина на реализирането им се определят от агенцията на базата на действащите в момента пазарни цени.
В конкретния случай обаче става въпрос за обявени за продажба медицински имущества.
За да се стигне до продажба се преминава през няколко етапа. Първо се изготвя предложение от председателя на Агенцията за освобождаването им , последвано от решение на МС. Освободените държавни резерви и военновременни запаси се продават от агенцията чрез търг на стоковите борси и тържищата по реда на Наредбата за условията и реда за продажба на държавни резерви и военновременни запаси. Освободените със срок / има се предвид случаите по чл.16 ал.2, когато обновяването е свързано с намаляване на наличностите за определен период от време/, или без възстановяване държавни резерви и военновременни запаси, се реализират по пазарни цени или с отстъпка съобразно потребителските качества, търговския им вид и пазарното търсене с решение на комисия при агенцията.
Тъй като въпросните медицински имущества са обявени за продажба, следва, че същите НЕ са бракувани, както и че е налице решение на МС за освобождаването им.
В позицията на агенцията се твърди, че същите са многократно предлагани за продажба на стокова борса без резултат. За да вземе обаче решение за такава продажба, председателят на Агенцията трябва да спази условията на Наредбата за условията и реда за продажба на държавни резерви и военновременни запаси – предмет на продажбата да са еднородни и заместими движими вещи, индивидуализирани по вид или родово определени, да са допуснати до търговия на съответната стокова борса и Агенцията да е доказала необходимост от срочна реализация на най-добра текуща пазарна цена, както и да е изискала и получила информация, предоставена от стоковите борси, за равнището и тенденциите на борсовите цени.
Оказва се, според твърденията на Агенцията, че в продължение на години е получавала информация от стоковата борса, че въпросните стоки са реализируеми и то при най-добра текуща пазарна цена и въпреки това няма купувачи, което е несериозно. Ако пък Агенцията не е изпълнила горепосочените задължения по чл.22 от Наредбата, означава, че не е спазила закона и е продължавала да извършва безсмислени действия. Според чл.23 от Наредбата, в случай че поръчката за продажба на лицензирана стокова борса не бъде изпълнена на 3 поредни борсови сесии, председателят на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица имат право да продадат стоките по реда на чл. 14 на първия купувач, заявил пред агенцията искане за сключване на сделка по обявените условия.
Какво трябва да се направи, в случай, че не се осъществят продажби на освободените активи?
Тъй като съхранението им е свързано с разходи, законодателят дава възможност в срок една година от решението за освобождаване на държавни резерви и военновременни запаси , председателят на агенцията може да разпореди преместването на нереализираните държавни резерви и военновременни запаси в собствени складове или в други външни съхранители. Пак този едногодишен срок е възприел законодателя в разпоредбата на чл. 11 от Наредбата , според която освободените без възстановяване специфични и трудно реализируеми суровини, стоки, материали и лекарствени продукти от военновременния запас, създадени за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването, първоначално се предлагат за продажба от агенцията за срок една година, а при невъзможност за реализация се предоставят за закупуване от съответните министерства.
В нашият казус се твърди, че става въпрос за технически и морално остарели апарати. Как се действа с тях тогава?
Твърди се, също така, че са изключени от номенклатурните списъци. Естеството им , както и жизнено важното им предназначение ги определят като съществени и необходими в условията на бедствие или война. Не мога да си представя дори, че нормално мислещ човек би ги изключил от номенклатурните списъци.Това се извършва с решение на Министерски съвет и отговорността е на всеки от министрите. Освен това измененията на номенклатурните списъци се извършва при ясно разписани условия в чл.8 от Наредбата : изменение на нормите за разход; изменение на технологията на производство изменение на възложената задача;отнемане на разрешението за употреба на лекарствени продукти и ветеринарномедицински продукти. Изменение в номенклатурните списъци и в нормативите на съхраняваните държавни резерви се предлага от председателя на агенцията съгласувано със заинтересованите органи на централната изпълнителна власт и ведомства за приемане от Министерския съвет. Изменение на номенклатурните списъци и нормативите за военновременни запаси се предлага от министъра на отбраната и председателя на агенцията за приемане от Министерския съвет.
Директор на Дирекция в „Държавен резерв“ обясни пред Фрог, че въпросната медицинска апаратура вече е освободена с решение на МС. Какво означава това?
Това означава, че въпросните животоспасяващи апаратури вече не притежават качеството си държавни резерви и военновременни запаси / аргумент за това е, че са обявени за продажба на стокова борса/. Агенцията не твърди, че са бракувани, а стари и негодни. Наредбата използва различна терминология – с изтекъл срок на съхранение. Годността се установява с лабораторни тестове, протоколи и служи само за продължаване на срока за съхранение. В случая безспорното е , че е изтекъл срока на съхранение и активите са освободени. Какво обаче се е случило със задължението за обновяване и то в 6 месечен срок от заповедта на председателя на Агенцията- чл.22 ал.2 от Наредбата? Осигурил ли е МС средства за закупуване на нови такива имущества, особено след м. януари 2020г., в условията на световна епидемиологична обстановка? Кой е виновен за тази абсурдна ситуация?Проведени ли са изпитвания на съответните апарати и как е доказано, че са негодни за ползване? Кой е преценил че са неработещи и на какво основание? Какви са доказателствата , че са предоставени на здравни заведения безвъзмездно и са отказани? Кой ще поеме отговорността за загубен човешки живот, ако дори само един от апаратите за белодробна вентилация работи?
Вие поставяте много съществени въпроси. Вие имате ли отговор?
Може би част от отговорите се крият в позицията на Агенцията , изложена в АКТУАЛИЗИРАНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. В ПРОГРАМЕН ФОРМАТ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ, в която една от посочените оперативни цели е „Обновяване, в рамките на бюджета на aгенцията, на стоки и материали, управлявани от ДА ДРВВЗ, които са с изтичащ срок на съхранение, при което с оглед спазване на финансовата рамки, се отчита и тяхната стратегическа тежест и специфика.“
Общо необходими финансови средства по бюджетна програма ДР и ВВЗ за периода 2018 – 2020 г., в изпълнение на РМС 699/10.10.2014 г. и РМС № 363/07.05.2009 г. – 509 962 000 г. -, като разчетите са изготвени с оглед попълване в рамките на 3-годишен период до 100% на нормативите за номенклатурите, включени в посочените ПМС, като са взети предвид и количествата на съответните стоки, материали и продукти, подлежащи на обновяване по години.
Общо необходими финансови средства по бюджетна програма ЗИС / запаси за извънредни ситуации/ от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти за периода 2018 – 2020 г. –178 843 000 лв.
Съгласно Директива на Съвета 2009/119/ЕО всяка държава – членка е задължена да поддържа нива на запаси за извънредни ситуации, обезпечаващи минимум 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП или минимум 61 дни за добиващи нефт държави. Като част от ЕС, България трябва да поддържа определени нива на запаси за извънредни ситуации, обезпечаващи минимум 90 дни, от които за сметка на държавния бюджет 30 дни и 60 дни за сметка на задължените лица по ЗЗНН.
През 2018г. Агенцията посочва , че България е в значително неизпълнение на задължението по Директива на Съвета 2009/119/ЕО, за поддържане на запаси от нефт и нефтопродукти , което е отчетено и от съответните органи на Европейската комисия. Голяма част от него се дължи на все още несъздадените от агенцията запаси за извънредни ситуации поради силно ограниченият й бюджет България.
Вероятно Агенцията е изготвила и уведомила МС кои и в какви срокове ДР и ВВЗ е необходимо да бъдат обновени. Вероятно много от тях са с изтекъл срок на съхранение. Част от активите са освободени и на практика не разполагаме със задължителните и жизнено важни в условията на бедствие активи. Може би ще се стигне до абсурдната ситуация да поставим лекари пред нечовешки морален проблем – да избират кой да живее. Отговорите дължи Министерски съвет и министър – председателят, които очевидно не знаят колко стара е ползваната в българските болници медицинска апаратура.
Въпроси на Катя Илиева
