В подобни ситуации публичните институции, овластените лица могат да се подхлъзнат с убеждението, че знаят как правилно да постъпят и че няма нужда от медии и журналисти. Напротив, има нужда от хора, които да продължат да задават въпроси, и дори - неудобни въпроси. Замлъкването на журналистите ще доведе до по-големи опасности за обществото. Ако няма достатъчно информация, хората ще я заместят със слухове.
Това заяви пред БНР Ирина Недева, председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).
"Информацията е наистина ценност в днешния свят. Ценност са и фактите, но способността да различаваш факт от мнение или от подвеждаща информация е много нужна в дни на криза и изпитания като пандемичната ситуация. Именно информацията е инструментът, с който можем да потиснем надигащата се паника или да посеем здравословен страх, който повече да ни дисциплинира.", коментира Недева.
По думите й, в режимите на извънредност има и полезни неща, каквито са необходимите мерки. Но от всеки един от нас зависи балансът и безопасността в обществото.
"В медии, които гонят сензациите, е много по-вероятно да се прибегне до подвеждаща или непроверена информация, да се прави двусмислена интерпретация.", каза още Недева.
"В дните на извънредната ситуация медиците са хората на първа линия в борбата със заразата, но журналистите също са изложени на риск. Те не спират да информират, защото реалната ситуация, посланията и мерките трябва да достигнат до хората и те да ги разберат", допълни председателят на АЕЖ..
„Трябва да се спазват мерките, но в същото време не бива да спира информирането от страна на журналистите. Млъкването на медиите ще има противоположен ефект. Опасно е както да бъде подценена ситуацията, така и надценена. Изключително важно е, ако разберем, че поднесената информация е подвеждаща, бързо да е коригираме.“, каза още тя.
Припомняме, че още на 15 мар АЕЖ отправи призив към работодателите да осигурят защитни средства за своите репортери. Ангажимент за предната линия на фронта трябва да има и държавата.
