По всичко личи, че паниката около все по-ширещата се смъртоносна зараза у нас ни най-малко не спихва мерака на главния прокурор Иван Гешев все повече да разширява територията си на тотално господство.
Отдаден изцяло на склонността си към накзателно преследване, успешно шлифована в Академията на МВР, този път той реши да насочи стрелите си към журналистическото съсловие. Не към цялото, разбира се, а към онази трудно оцеляваща и обречена на изчезване малка част, която все още не е полегнала на властта и не пише за нея както и каквото й наредят „отгоре“.
Гешев иска по най-бързия начин да се промени Наказателният кодекс, така че да се преследват с цялата строгост на закона онези, които „разпространяват невярна и заблуждаваща информация“.
Надали има човек, който да не се съгласи, че особено в криза като сегашната, най-много имаме нужда от истинска, навременна и пълна информация. От близо месец всеки от нас живее в трепетно очакване, че овластените хора ще ни кажат откровено за мащабите на злото и няма да скрият от нас, ако държавна институция или нейн ръководител не се справя или пък жестоко е сгафил. Защото това днес може да струва живота на много хора.
Голямата удивителна, обаче e дали исканите наказателни мерки от Гешев, няма да се изродят до степен на преследване на медии и журналисти, които не са се огънали под натиска на управляващите и въпреки репресивните действия продължават да изкарват на бял свят безобразията им.
Предстои ни огромно изпитание. През годините властта си изработи светкавични рефлекси да се защитава, ако дадена медия реши да я „атакува“ с документи и доказателства за нередности и данни за престъпения. Неведнъж сме били викани в полицията по нареждане на прокуратурата, за да даваме обяснения защо пишем това или онова, както и да си признаем „кой ни даде документите“. Болшинството от срещите бяха много приятни - преживяла съм го. Изглеждаха по-скоро като игра на котка и мишка. От години почти няма разследване, което да не е завършило с подобен „хепи енд“. Опитът ни показва, че за разследващите е без значение колко парещ е картофът, който сме извадили наяве. За тях е важно истината да се прикрие. А това, признавам, е ужасно обезкуражително!
Напъните им стигат обикновено до там да се доберат до „пробойната“ на тази информация, с намерението да я запушат, час по-скоро. Че знае ли се какво още може да „изтече“?! И кой държавен стол може да се разлати. Примери за това колкото щете: разследването ни за вноса на детската ваксина „Еувакс“ с недопустимо количество живак, за безобразията в ДНСК, описани в официален доклад, за фалита на КТБ и случващото се след това, за броженията и натиска върху служители от Търговския регистър, за начините, по които се манипулира статистиката в МВР, за проблемите на пътната отсечката край Своге, взела 20 човешки живота, за скандални сделки с имоти и консултантски договори на хора, близки до силните на деня, за продажбата на медицинска апаратура непосредствено преди коронавирусът да започне да мори и нас. Списъкът е дълъг.
По време на съдебното дело за трагичния инцидент в Лясковец, при който бе убит командосът Емил Шарков стана ясно, че дори в институция като МВР „по спешност“ са се фабрикували документи, за да може шефове във ведомството да си спасят кожите от наказателно преследване. И времето показа, че планът им е бил успешен. За това никой не може да гарантира, че ако даден журналист разкаже за поредното безобразие в системата, няма да се прибегне до подобни хватки.
Пред прага сме на особено активен период на репресии. Напълно реалистично е само с едно щракване на нечии чиновнически пръсти човек, който разкрива нередности на върхушката, за нула време "да се превърне в разпространител на невярна и заблуждаваща информация". Готов престъпник. Пред тази "обнадеждаваща" перспектива нищо чудно някои журналисти да направят това, което учи една словашка поговорка: „Говори истината, но след това бързо бягай”.
Равносилно на смърт би било обаче, ако новите рестриктивни мерки принудят и малкото „луди глави“ в медиите да повярват на един настоящ полицейски началник, който казва, че в България има само два вида истина - лъжа и измама. Тогава и 111-то място по свобода на словото ще ни се струва като "Гинес".
Катя Илиева
