Много по-важно е какви поуки ще си извлечем след вируса и как ще променим мисленето и поведението си. Светът, подчинен на бясно консуматорство, в който ценностите са сгрешени, обърнати, или са изпразнени от смисъл - приключва. Поне наближава края си. Защото именно ценностната система подрежда начина ни на живот, икономика, общество и пр.
Сигурно ще преминем през тази зараза, но надали ще е последната. Ще можем ли да минем по-страшна?
Европа реагира напълно неподготвена - хаотично и панически, макар да заимства мерките приложени в Китай.
Ами, ако не беше пламнал вирусът първо в Китай?
Светът трябва да преосмисли приоритетите си, защото самодоволството, че е достигнал илюзорни върхове го докара до пълна неадекватност.
Коронавирусът е и стрес-тест и генерална репетиция. Той показа, че ако се срине този модел на икономика ще се върнем десетилетия назад, а хората са напълно неспособни да си помогнат.
Страната ни внася от чужбина голяма част от месо, мляко и зеленчуци. Зърнопроизводителите внасят торовите от чужбина. Сега за момент забравете чужбина. И си помислете, дали имаме знанията и нужните трудови навици, за да отгледаме зеленчуци, плодове, птици, добитък и пр.
Защото реалното производство няма нищо общо с компютърни игри и програми. Да обработваш земята не е като да пишеш на клавиатура. Но днес е срамно да заровиш ръце в земята и много модерно да си IT.
За тези приоритети и ценности говоря.
Много неща могат да се изговорят за дните след утре.
Първо трябва да признаем, че сме неспособни да продължим правилно.
Художникът и пиар експерт Валентин Иванов-Кардамски, Фейсбук
