Асоциацията на индустриалния капитал е против внесени промени, които дават права на НАП да определя авансово плащане на данък на база 2018 г., при положение, че се очаква предприятия да нямат печалба, или да са на загуба.
От Асоциацията обявяват това в писмо до председателката на правната комисия в Народното събрание Анна Александрова, до д-р Хасан Адемов председател на комисията по труда социална политика, до председателката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова и до председателя на комисията по вътрешен ред Пламен Нунев.
Вижте цялото писмо:
Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя изцяло първото предложение, направено от вносителите на законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, а именно – предлаганото удължаване на сроковете в ЗКПО до 30 юни 2020 г.
Категорично против сме по отношение на второто направено предложение, с което се предлага изменение на реда за внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за 2018 г.
По действащата редакция предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. При очакван срив за редица бизнеси се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база реализираната печалба през 2018 година, без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на 2020 г. Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка – загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим. Това е неизбежно в цели сектори на икономиката, които през 2018 г. са били печеливши – туризъм, транспорт, редица производства, търговия, и които през 2020 г. ще понесат огромен спад в приходите от продажби и ще реализират отрицателни финансови резултати на годишна база. Много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще „убие“ жизнеспособността на тези предприятия.
Всички отговорни правителства по света търсят начини за облекчаване на бизнеса, като предлагат фискални стимули с цел предприятията да съществуват и да се развиват и утре, когато кризата отмине, а в България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци?!?
Нищо не налага тази предлагана промяна, настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно справедлив и обективен. Никой не може по-точно да прогнозира финансовия резултат на предприятието от неговото ръководство или собственици. С предложената промяна се отнема възможността на бизнеса да променя/намалява размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г., т. е. дори конкретно предприятие да спре да осъществява търговска/производствена дейност, защото държавата е обявила извънредно положение в страната и го задължава да преустанови работа, което е лишило предприятието от приходи, но то генерира загуба най-малко в размер на постоянните разходи и същата тази държава го задължава да плати авансов данък върху определена от нея прогнозна печалба, на база реализираната печалба през 2018 г., когато корона вирусът не съществуваше. Много фирми са били на печалба през 2018 година, но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.
Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство. Призоваваме народните представители да не приемат това предложение, което е както ненавременно, но нещо повече – вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза.
