Икономиката трябва да се пригоди да произвежда стоки и услуги в условията на висок здравен риск. Трябва да свикнем да живеем в това рисково време. З първи път пандемия предизвиква глобална криза, която със сигурност ще засегне демократичните общества, ще нанесе поражения на икономиките, и нашите - също.
Това каза пред БНР Иван Костов - министър-председател на България от 1997 до 2001 година. Той посочи като проблем това, че никой не знае колко дълго ще продължи пандемията и колко дълбока ще бъде кризата и на институциите, и на икономиките.
По думите на Иван Костов Законът за извънредното положение е изключително успешен: "Той се опитва да уреди една изключително сложна материя за много кратко време. Сигурно са допуснати и грешки в него, но много е важно този закон да го има, за да регулира сложните отношения в страната по време на тази криза".
Костов обясни, че не е работа на този закон да предвижда икономически мерки. Той предложи правителството само да си постави задача и да изработи решения за намаляване на щетите върху икономиката, като спазва изискванията на оперативния щаб.
"Това е титанична задача", каза той и уточни, че решението на тази задача трябва да намери равновесие между рисковете от заразата и крайната икономическа необходимост.
"Приоритет на правителството трябва да бъде създаване на сигурна логистика за движението на стоки в страната и особена на транзита, за което настоява Европейската комисия. В противен случай има опасност в целия ЕС да се стигне до недостиг на жизненоважни храни, лекарства и оборудване. За тази цел трябва да се увеличи пропускливостта на граничните пунктове и да се осигурят предпазни средства за всички шофьори на камиони, а ако се наложи, да се формират колони и да се водят през страната от автомобили на транспортните и здравни власти", посочи още бившият премиер.
Костов предложи да се възстановят всички производствени услуги, които в момента са спрени, ако се изпълни условието да се гарантира безопасността на работниците и служителите с всички препоръчани от оперативния щаб предпазни средства. Той определи това свое предложение като радикално, но много необходимо.
"Правителството трябва да се ангажира да изплаща на принудително освободените от работните им места 60% от средно дневния осигурителен доход, върху който са внасяни дължимите вноски за Фонд безработица. Като преди това изиска от работодателите да внесат социалната и здравната им осигуровка", посочи Костов и беше категоричен, че тази мярка ще проработи, тъй като по нея има консенсус в сегашния Закон за обезщетение при безработица. По думите му това е равностойно на обезщетението при безработица. Според него така ще бъде спестен шокът на работниците и служителите от съкращаването им от работа, защото след кризата те пак ще бъдат възстановени на работа от фирмите, които няма да фалират, обясни той.
По думите на Костов на преден план излиза сигурността за живота на хората и в името на това се суспендират част от човешките права и свободи, изконна ценност на либералната демокрация.
"Сега да се претендира към управляващите, че могат да се намерят решения, които да не струват много скъпо, могат да го направят само много арогантни хора", коментира бившият министър-председател и припомни, че и през 97-а година е имало хора, които са мислили, че по друг начин трябва да се решат нещата, без да са се поставяли на мястото на управляващите тогава.
