Отговорността и усилията трябва да бъдат в синергия и на бизнеса, и на правителството. Ние обаче не виждаме конкретни схеми за подкрепа на малкия бизнес, най-вече по размер на бизнеса. Трябва да се търсят механизми и мерки за подкрепа на размера на бизнеса, особено микропредприятията и самонаетите фамилни бизнеси.
Това каза пред БНР Елеонора Неголова, председател на Националното сдружение за малкия и среден бизнес. Според нея трябва да се търсят схеми за държавна помощ.
„Мерките трябва да се обсъждат с бизнес организациите заради многото специфики... Много е важна комуникацията, да се носи отговорност и да се дават реалистични предложения за конкретни мерки“.
„Основният документ на Европейския съюз, насочен към малките и средни предприятия, се нарича акт за малките и средни предприятия. Там е казано – мисли първо за малките, за микропредприятията, които са около 60% от всички предприятия в България. В редица населени места те са основен работодател и данъкоплатец... Необходими са мерки за насърчаване на размера на бизнеса и броя на наетите места, това е нещо, което може да подкрепи бизнеса в този момент... Трябва да бъде подкрепена и ликвидността в предприятията“, посочи Неголова.
По думите й в сдружението вече има сигнали за затруднения в изпълнението на дейности по договори за безвъзмездна финансова помощ заради недостиг на оборотни средства.
„Или предстои предоговаряне на графици за изпълнение на проектите, инвестиционните дейности или спират, или се ограничават... Започва завихрянето на една спирала... Като отворена икономика имаме различни нужди от тези на колегите в Германия, в Италия. Сега е важно експертите да бъдат на висотата на нуждите на ситуацията и да дадат своята експертиза про боно на правителството, за да може да получат едни работещи мерки, а не като ситуацията през 2009 година, когато бяха взети мерки, но не доведоха до очакваните резултати“, каза още тя.
