Това интересува абсолютно всички хора. Някои казват: „Какво ме интересува, като е под карантина -да го проследяват“. Трябва да се разбере, че опасността е да се следят хора, които не са под карантина. Полезността на мярката е много спорна, но опасността от нея, за нарушаване на неотменими граждански права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), е много реална.
Това каза пред Фрог Нюз юристът Велислав Величков от инициативата „Правосъдие за всички“ във връзка с новия закона за извънредното положение. С него се позволи, без съдебно решение, органите на реда да изискват, а мобилните оператори да предоставят, информация за хората къде са, къде ходят, с кого и как комуникират. Какви опасности крие това решение и нарушени ли са човешките ни права сподели пред екипа ни Величков. Ето какво още каза той.
В закона за извънредното положение малко се прехвърля необходимостта и адекватността на мерките в посока засилена полицейска функция на държавата. Това, че липсва съда от контрола на тези мерки, означава, че по искане на всеки един полицейски служител, или неговия ръководил, може да се постави под наблюдение всеки един граждани, защото няма кой да проверява, а няма и къде да проверява дали някой е поставен под карантина и дали във връзка с това се осъществява контрол върху неговото придвижване. Т.е. всяко едно лице, за което има оперативен интерес, може да бъде засегнато от тези мерки и да бъде поставено под наблюдение. Като цяло може да се проследява с кого говори, не съдържанието на разговора, а с кого комуникира, както и местоположението му къде се намира. От там, при добра полицейска работа, каквато нашите служби съм сигурен, че умеят, да се установява и местоположението на съответни срещи, на които се виждат съответните хора.
Може да се използват по най-различни начини, но това съществено нарушава конституционното и неотменимо право на гражданите да не бъдат проследявани и заснемани, освен в изрично предвидените от закона случаи при задължителен, ако не в реално време, то в последващ съдебен контрол. Тук липсва последващия съдебен контрол. Нещо повече – тези данни ще бъдат запазени 6 месеца след края на извънредното положение. Това вече е създаване на една база данни, в която могат да бъдат поставени под наблюдение много голям брой български граждани и то без никаква възможност те да узнаят това, или да се защитят по съдебен ред. Аз не разбирам и какво налага тази мярка, при положение, че ако някой от поставените под карантина, реши да се отклони нищо не му пречи да излезе от дома си без да вземе мобилния си телефон си или да използва чужд мобилен телефон, например на детето си, ако то не е под такъв мониторинг.
Тук, може би, се прави връзката с неясно формулираното искане и все още неясното действие което предстои, загатнато от министъра на правосъдието – да се поиска по чл. 15 дерогиране на някои текстове от ЕКПЧ, по време на и вероятно и за някакво време след отпадане на извънредното положение. Вече започва да се връзва какво точно се очаква да бъде нарушено в правата на българските граждани, като се използва за мотив въведеното извънредно положение и закона за мерките по време на същото.
Няма изчерпателен списък на действията предприети от други държави, дали такава мярка е действаща в държави като Италия и Франция не мога да кажа. Няма как да знаем каква е тази мярка в Китай или в Северна Корея, защото там не действа тази Европейска конвенция за правата на човека, но този мярка в европейските държави от ЕС, където и да бъде приложена няма да бъде оставена без съдебен контрол. Това е сигурно. Точно за да не се изроди в недопустимо нарушаване на граждански права. Тук притеснителното е не въвеждането на мярката, а липсата на съдебен контрол, което дава възможността за полицейски произвол, който може да настъпи. Съдилищата наистина са затворени в момента, но те заседават по спешни дела, по принудителни мерки, по неотложни казуси, като например защита от домашно насилие и временни мерки по родителски права. Т.е. нищо не пречи, когато това се налага, тези искания да имат поне последващ съдебен контрол.
Не става въпрос, че всичко ще попадне в един съд, защото се случва в различни области в рамките на различни районни и окръжни съдилища, не пречи тези мерки да минат през съдилищата и съдии да преценят необходимостта от налагане на тази мярка. Защото те ще имат правото да се запознаят със заявителския материал, т.е. че за лицето за което се иска мярката е поставено под карантина или се връща от чужбина и кога е 14 дневния период. В момента на мобилните оператори такъв заявителски материал никой няма да предостави и няма такава база данни. Това означава, че ще се действа на „юнашко доверие“ и по полицейски шаблон.
Голямата друга опасност е, че вече има серия от проектозакони, които минават през Закона за извънредното положение или като промяна в определени закони като например този за Държавна агенция „Разузнаване“, с които се въвеждат засилени полицейски и прокурорски мерки, като за алиби минава извънредното положение. Но текстовете в които са за срока на тези закони, няма ограничение тези мерки да важат до края на извънредното положение. Това положение ще завърши, но извънредните законодателни мерки, включително с наказателна репресия, ще останат. Това е най-голямата опасност.
Коментарът записа Диана Йонкова
