Най-доброто би било да създадем консенсусен национален проект за предооляване на кризата. Това каза на провеждаща се днес дискусия „България – накъде след кризата” президентът Георги Първанов.
„Тъй като сме в началото на процеса, възникват следните въпроси – как да се дешифрира характерът и развоят на кризата, как ще характеризираме състоянието, процесите и тенденциите в българската икономика, кои са онези симптоми, които биха ни позволили да твърдим, че е започнал процес на възстановяване от кризата”, пита президентът. Според него през последната година видяхме развитите икономики да търсят и да прилагат нови подходи за преодоляване на кризата. Той се спря и на новата роля на държавата, която чрез икономически лостове - държавни инвестиции, намаляването на данъците е успяла да спре срива в стопанството. Но тези меркие са имали и своите негативни последици в бюджетните дефицити, изтъкна държавния глава.
Философията на бюджет 2010 г. няма да създаде достатъчно условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси, посочи президентът и подчерта, че най-важното в индустриалната политика е необходимостта да се активизира политиката на държавата за бързо увеличаване на средно и високотехнологичните продукти в структурата на производството и износа.
Първанов настоява за анализ на ефективността на административните звена, а за финансирането на малките и средни предприятия, търговските банки да бъдат стимулирани да попълнят държавното финансиране.
Българската икономика няма ясен профил и нямаме ясна визия за това какво можем и какво искаме да развиваме. В нашата икономика преобладават нискотехнологични дейности. Ние не произвеждаме завършени високтехнологични продукти. Нашата икономика е енергоемка, няма ясно очертани приоритети и пазарни ниши, критикува Георги Първанов. Той настоява да бъде зададен въпросът, кои са основните транснационални компании, които имат интерес от инвестиции у нас? Според анализите му страната ни се намира в най-тежкия период на кризата и може да се направи извод, че кризата е засегнала по различен начин основните индустриални сектори – особено тези на строителството и туризма.
Президентът предложи посочи мерки, които са в основата на една стабилна икономика в периода на следкризисно възстановяване – безрезервно сътрудничество с ЕС, повишаване ефективността на институциите, строга бюджетна дисциплина, съкращаване на бюрокрацията и подобряване на административния процес.
Според икономисти и политици, анализите на Първанов са като след дъжд качулка. Те припо
мнят, че държавният глава мълча през края на 2008 и 2009 г. когато конструираната от него тройна коалиция бездействаше по отношение на развихрящата се в света икономическата криза, а опозицията настояваше да се вземат спешни мерки. Тогава министрите на премиера Станишев обясняваха, че България няма да бъде засегната. Първанов не коментира нищо и за продънения бюджет който създаденото от него правителство остави на ГЕРБ, както и за изсмуканите финансови резерви. Изявите му на днешния форум се приемат повече като опит да покаже, че е фактор в политиката на държавата.
