Седя в колата и слушам, ” Моя страна, моя България”... Журналисти призовават хората да подкрепят медиците.
Работният ми ден е приключил в 19ч., а аз седя в колата вече 2ч. и половина на КПП изхода на София... Едва пъплим...първа, газ, спирачка...
Дванадесет часа в реанимация. Работа с тежко болни... маски, шапки, очила, шлемове... не ти достига въздух от толкова предпазни средства. А сега 3ч. дишам изгорелите газове на колите до мен.
3ч. след края на работно ми време( в 22ч.)вече съм си вкъщи. Правят "коридор" да влезе "бацила" и се пъхвам в банята...за дезинфекция. Почти врялата вода отмива "бацилите", а аз не мога да определя емоционалното си състояние... гняв, умора, безсилие. Пускам и няколко сълзи, не знам защо.
Утре ставам пак в 5ч. Минавам през първото КПП. И там чакане... Дванадесет часа в болницата и обратно към ужаса на КПП-то... Газ, спирачка... Още 3ч..
Не искам да ме подкрепят с " Моя страна, моя България", не искам светлинно шоу... Искам нормално отношение, в нормална държава!
5 и 30...Ще тръгвам за работа...
Дани Маркова, Фейсбук
