Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. по съдържанието си е смесица от ограничителни мерки и мерки за защита при бедствия.
Този подход е неправилен и причината се корени в неразбирането или изопачаването на понятието „ извънредно положение“. Този термин се използва в Конституцията- чл.57, чл.84 и чл.100. Конституцията използва понятията „военно“ или „друго извънредно положение“ в чл.84 т.12 и в чл.100 ал. 5 - „положение на война“ , „военно“ или друго „извънредно положение“.
Същите понятия използва закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Във всеки от трите случая обаче става въпрос за въоръжено нападение или въвличане във военнополитическа криза или конфликт.
Положение на война се обявява при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения; Военно положение се обявява при заплаха от въоръжено нападение или от война на цялата или на част от територията на страната; извънредно положение се обявява при възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт, на цялата или на част от територията на страната може да се обяви.
Очевидно е, че обявената пандемия не попада в характеристиките на тези понятия.
В националното ни законодателство понятието „масови заболявания от епидемичен характер“ е използувано в Закона за защита при бедствия / пар.1 т.1 от ДР/ и представлява една от посочените причини за възникване на бедствие.
„Бедствие“ по см. на чл.2 Закона за защита при бедствия е значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото.
Въпросът дали в случая се касае до бедствие или извънредно положение е особено важен предвид различните режими при възникване на всяка от двете ситуации. Различна е компетентността на държавните органи, мерките, които се взимат и най – вече възможността за ограничаване на конституционните ни права.
Съгласно чл.57 от Конституцията основните ни права са неотменими и ограничаване на упражняването им може да бъде само ВРЕМЕННО и то със ЗАКОН с изключение на правата, предвидени в чл. 28/ право на живот/, 29/ мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация/, 31, ал. 1/ всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок./, ал.2/ никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание и ал.3/ Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда/, чл. 32, ал. 1/ личният живот на гражданите е неприкосновен.
Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име/ и чл. 37/ Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними/.
Ограничаване на упражняването на правата е възможно САМО при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение и това ограничаване трябва да бъде извършено със закон.
Приетият от НС закон използува израза „ извънредно положение“ /без да са налице условията за такова/, като по този начин използува възможността, предвидена в конституцията за ограничаване на основните ни права. От друга страна „извънредното положение“ дава възможност за включване на въоръжените сили. Че НС ползва разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили ясно се вижда от препратката в чл.11 и чл.17 на приетия закон. В новия закон са въведени мерки по ограничаване свободното придвижване и установяване контрол върху гражданите и превозните средства , предвидени за положение на война, военно или извънредно положение - чл.123 ЗОВС.
Упражняването на действия по осъществяването на тези мерки от военнослужещи във въоръжените сили е възможно само във военно, но не и в мирно време. В мирно време задълженията основно се свеждат до подготовка и обучение, вкл. участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по ред, определен в Закона за защита при бедствия – чл.56 т.8.
Пандемията не попада в хипотезите на „положение на война“, „военно“ и „ извънредно положение“ по см. на Закона за отбраната и въоръжените сили. Конституцията използва в чл.100 ал. 5 същите понятия. При това положение ограничаването на наши основни права, както и лишеното от основание включване на въоръжените сили чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е лишено от основание и противоречи на Конституцията.
В действителност се касае до хипотезата на „бедствено положение за територията на цялата страна“, което се обявява с решение на МС, в което се посочват мерките за овладяване на бедствието, включително предприетите временни ограничения върху правата на гражданите; началото на въвеждане на бедственото положение и срокът на неговото действие, но не повече от 7 дни, като при необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен до 30 дни/ чл.51 ЗЗБ/.
Ограничителните мерки се взимат в „неизбежно необходимия обем и продължителност“ / т.е. при които в минимална степен, за минимален период от време се засягат правата по чл. 52, за да се позволи предприемането на необходимите мерки за защита при бедствия – пар.1 т.8 ДР/.
Ограничават се точно определени права : правото на неприкосновеност на лицата и жилищата при временно извеждане от места, в които животът или здравето на лицата са непосредствено застрашени;правото на ползване на имущество поради необходимост от защита на живота, здравето и имуществото на лица или на околната среда;свободата на движение и пребиваване в определена част на територията, застрашена или засегната от бедствието;правото да се извършва дейност, която би затруднила или възпрепятствала осъществяването на спасителните работи.
На практика с приетият от НС закон се ограничават наши основни конституционни права, каквато мярка не е предвидена в ЗЗБ и в Закона за управление при кризи, като предвидените изм. в НК пряко засягат правото ни на мнение и свободно изразяване.
Друг е въпросът, че независимо дали се касае до ситуация по см. на ЗОВЗ, бедствено положение по ЗЗБ или криза по ЗУК , един от основните принципи на поведение на държавните органи е превенцията, разработването предварително на стратегии и планове, съществуване на единна система за защита при бедствия, съвет към МС и министъра на здравеопазването, междуведомствена комисия към МС и др. органи на областно и общинско ниво, които много преди възникването на епидемията и официалното и обявяване следваше да имат организационна готовност и финансов ресурс за овладяване на кризата.
В обобщение може да се каже, че решението на НС за обявяване на извънредно положение противоречи на правилата на Конституцията и законите, уреждащи тази материя, а с приетия закон незаконосъобразно се ограничават основни конституционни права на българските граждани. Такова ограничение е допустимо само при условията на чл.57 от Конституцията, каквито не са налице, тъй като се касае до бедствено положение и криза по см. на ЗЗБ и ЗУК.
Бившият съдия от СГС Румяна Ченалова
