Включвам си тази сутрин телевизора и хоп - там цъфва един пакостлив клоун – шоумен, политик, писател, богаташ, всичколог, душеприказчик на миски и всякакви други талантливи красоти.
Ходили ли сте на гости на семейство, чиито деца цяла вечер ви тормозят – викат, тракат, скачат ви по главата, по краката и по ушите, изтезават ви с музикални изпълнения на пиано, цинкови кофи и легени, рисуват по дрехите ви пейзажи? Дори накрая ви счупват часовника, а вие през цялото време се усмихвате гузно и повтаряте на домакините: „Какви умни и талантливи деца имате“.
Ето такива са тези пакостливи клоуни. Те, и това е най-страшното – десетилетия приспиваха родината всяка вечер с вицове за шофьори, силиконови богини и полови органи. И как осребряваха само това наше заспиване...
Точно такива палави клоуни направиха купища пари на гърба на нашето дремене и заспиване. Те направиха от телевизиите панаири, от книжарниците – лавки за вицове и клюки, от политиката – кикотене и аванта. Направиха от живота ни котлон.
Такива юнаци направиха така, че всичко здраво, естествено и талантливо да се сгърчи и да се мисли за болно, счупено и бездарно. Такива като тези самовлюбени клоуни направиха от живота ни тъжен виц.
И вместо да изчезнат като вирус от ракия (както биха се изразили самите те), продължават да се кипрят по екраните, набутват се във всеки дом и ни подаряват по един котлон, на който да седнем.
И включват котлона – защото само това могат.
Николай Милчев
