Кризата с пандемията е ситуация, която поставя три огромни възможности за България. Те могат да имат отражение в следващите от една до три години. Това са прекрояването на световните вериги на доставка, задържането на част от завърналите се българи и дигитализацията.
Това каза пред Фрог Нюз финансовият анализатор Йонко Чуклев. Ето какво още сподели той с екипа ни:
Г-н Чуклев, занимавате се с иновативни бизнеси и технологии. Как се отразява настоящата ситуация в тези сфери?
В момента у нас има три категории бизнеси – работещи с малки затруднения, работещи с по-сериозни затруднения и такива в критична ситуация. В технологичния бранш има немалко бизнеси, които са в първата категория - решения за видеоконференции, дистанционен до електронна инфраструктура, онлайн забавления, платформи за електронна търговия и други онлайн бизнеси, които бележат подем в момента. Повечето IT и BPO компании (б.а. - компании, които изнасят или аутсорсват бизнес услуги/ business process outsourcing) пък са във втората категория.
Въпреки това, по данни на Българската стартъп асоциация (BESCO), 50% от стартъп компаниите у нас са в критична ситуация. Част от тези примери са стартъпи и иновативни бизнеси, които развиват иновативни решения за браншове като ресторанти, таксита, хотели, спорт, авиация, обекти за търговия с дрехи и други потребителски стоки.
Какво мислите, че ще се случи с икономиката на България след това извънредно положение и световната пандемия?
В първите 12 месеца след края на световната пандемията ще сме с намалено производство, износ, потребление, туристопоток, строителство и както световните борси се върнаха 2-4 години назад, същото може да се случи и с реалната икономика.
Настоящата ситуация обаче поставя три огромни възможности за България, които могат да дадат отражение около 18-36 месеца след края на пандемията – прекрояването на световните вериги на доставка, задържането на част от завърналите се 200,000 българи и дигитализацията.
Българската индустрия ще има огромен шанс да се позиционира във веригите на доставки на европейски производители, които ще диверсифицират доставчиците си така, че да не са напълно зависими от Азия. Такъв случай видяхме вече с фабрика за производство на алуминиеви велосипедни рамки у нас, която се създаде, понеже производителите не искаха да са зависими от Азия.
Второ - позитив е, че правителството предложи пакет от мерки за връщане на българи от чужбина в края на 2019 г. Далеч съм от мисълта, че ще задържим повечето от тези хора, но всеки професионалист с опит в чужбина е изключително ценен за родната икономика в момента.
Относно третото – дигитализацията, за много кратко време видяхме: нови дигитални услуги от бизнесите, възможности за дистанционна работа, а също и нови дигитални административни услуги от Държавна агенция "Електронно управление" и други институции. При план за действие в тези три сфери на държавно и общинско ниво, България сравнително бързо ще преодолее последиците от кризата.
Имате ли съвет към хората, които се занимават с инвестиции и бизнес в България. Какво задължително да не правят и какво би могло да им помогне да се справят с трудностите?
На първо място – заложете на традиционната за нашите географски ширини изобретателност. Виртуални бурканчета за бакшиши, промоции от типа „купи сега, получи после“, интернет тренировки по йога, фермерски пазари преминали онлайн и доставящи храна по домовете – това са само част от креативните решения, които видях през последните седмици. Радва ме, че голяма част от българските бизнеси разчитат първо на себе си, а не на помощ от някого.
Друга стратегия, която могат да приложат бизнесите е пускане на нови продукти, видяхме такива примери при биопроизовдител, който започна производство на почистващ разтвор от биопродукти, както и при българска компания за електроника, която пусна два нови смарт продукта срещу бактерии и вируси във въздуха.
Трета възможност е коренна промяна на модела – така например собственици на кафене във врачанско започнаха да развиват оранжерия, морски хотели работят по бранднг като локации за лечебен туризъм.
Миналата седмица експерти изказаха силното си притеснение от това, че правителството планира да затвори ОП „Иновации и конкурентоспособност", а средствата да се пренасочат за кредити от ББР. Какво мислите за това?
Моите наблюдения са, че средствата по ОПИК помагаха сериозно на българските предприятия да влагат в нови производствени линии, енергийна ефективност, внедряване на продуктови иновации, както и дигитализация чрез нови IT системи, приложения за управление на бизнеса и други. Такива вложения ще са ключови за българските бизнеси и занапред. Според мен ако се разработят нови финансови инструменти на базата на тази оперативна програма, те трябва да останат под формата на грантове или като компромисен вариант – капиталови участия, а не да се преобразуват в дългови.
Какво решение на управляващите мислите, че ще е най-пагубно за страната ни?
Да се повтори една грешка от предишната криза – връзване на бюджета за сметка на бизнеса. Това може да е под всякаква форма – бавно възстановяване на ДДС, забавени плащания по обществени поръчки и прочие. В момента ликвидността е ключова за българските бизнеси, така че всяко решение, което доведе до пресъхване на парични резерви при бизнесите би било крайно негативно.
Вероятно имате поглед какво се случва по света и в Европа, какви мерки се предприемат в другите държави? Има ли нещо, което мислите, че може да се приложи в България?
Южна Корея предлага данъчни облекчения на наемодатели, които намалят наемите си, Индонезия и Грузия въвеждат ускорено възстановяване на ДДС от април до септември, Норвегия намалява таксите си за въздушен превоз, Португалия въвежда облекчен режим на сключването на трудови договори, Испания намалява с 50% осигуровките от феруари до юни за заетите в туристическия бранш, а редица държави като Словакия и Финландия отсрочиха осигурителните плащания.
Всички тези мерки са приложими и в България, но преди да приложим чужд опит, можем да обърнем внимание на други възможни решения у нас – например фирмите да си върнат надплатените пари за природен газ възможно най-бързо.
Все още ли мечтаете за България, която да е технологичен и дипломатически център на Балканите?
Категорично. Това не е просто мечта, а визия, по която работя ежедневно – дали чрез тестване на нови бизнес модели, споделяне на работещи решения от света, работа в клъстери, обсъждане на перспективи за развитие на партньорства или нова платформа за улеснено внедряване на роботи, без значение. Важното е, че продължавам да правя малки крачки, които в дългосрочен план се натрупват в голям резултат.
Въпросите зададе Диана Йонкова
