Заседание на МС. Както всяка сряда, но този път извънредно в 06.00 сутринта. Премиерът Борисов е уморен – дава думата на министрите. Пръв я взима финансовият Владислав Горанов. „От днес спирам да работя само за Пеевски! Промени ме пандемията – искам да дам някой лев и за българските граждани…“.
Настъпва тишина. Сяда си на мястото. От втория ред се изправя Стоян Мавродиев, шеф на ББР: Банката получава от хазната 700 млн лева за българския бизнес. Предлагам 70-те процента, които определихме за фирми на Пеевски, да отидат този път за малкия и средния бизнес!
Сяда. Двойна доза тишина.
Всички са шокирани. В този момент се изправя главният прокурор, поканен като независима институция: Спираме арестите и обвинения на хора, посочени от Пеевски! Баста! Да си върнем Конституцията и върховенството на закона!
Като петле след него подскочи и икономическия Караниколов:
- И "Дунарит"няма да му дам да лапне...
В този момент вратата изкърцва и всички се сепват като ужилени. Стана тя каквато стана, - мисъл-мълния прониза Дани Кирилов, а струйка ледена пот се спусна по гърба му надолу. В залата влезе леля Къна, чистачката, понесла кофа и парцал. „Ау, що ъй ано нес? - изфъфли женицата през ушитата от стара престилка маска и превключи на задна.
И тогава стана премиерът. Тишина и хлад се спуснаха, като в Музея на Ленин. Муха да беше бръмнала – щеше да прозвучи като „Металика“. Всички погледи се впериха в исполинската фигура.
- Само да ви чуе и ще стане мазало! Вируса ли ви изпи акъла, бе, чапкъни?! - Огледа ги както орел семейство мишки на открито...
Горанчето се обади, този път от седнало положение:
- Споко, бе, шефе, днес е Първи април…
Не последва смях.
В този момент вратата отново изскърца и бавно се отвори. Но не беше леля Къна…
- Първоаприлски, а? - екна сатанински смях...
Фрог нюз
