"Древният град Мисионис край Търговище може да надмине по посещаемост великотърновската крепост Царевец", смята археологът. Византийската порта, която Конаклиев и екипът му откриха в древния град, е една от малкото такива на територията на България.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Конаклиев, какво всъщност е уникалното в тази византийска порта, която открихте тази седмица в града Мисионис в местността Крумово кале?
- Уникалното в случая е самата запазеност на крепостта. Открихме византийска порта, с височина близо 4 м и 20 см в безупречно състояние, което е изключителна рядкост за България поради големите разрушения на крепостите при падането им под османска власт. Това е всъщност връзката между късносредновековното укрепление и ранновизантийското. Получава се едно допълване между двете и оформянето на този голям град. Отделно материалите, които излизат, са много интересни. Сред тях са и множеството керамични съдове тип ,,графито”, които са характерни и за търновската аристокрация.
- Очаквате ли още такива уникални открития в на територията на Крумово кале?
- Това е всъщност един доста голям град в рамките на 120 дка, а общата застроена площ е 500 дка, което отново е голяма рядкост. Все още предполагаме, че името му е Мисионис и все още има спорове къде се намира този град, но аз съм убеден, че е тук, край Търговище. Почти всеки ден излизат по няколко сребърни монети на българските царе, говоря за Иван Асен II, Иван Шишман, Иван Александър, което показва, че тук са живели едни много заможни хора, които са сепрепитавали доста добре по времето на Второто българско царство. Отново се потвърди миналогодишното ми предположение, че градът е загинал през 1388 г., пак датирано чрез монети, този път османски, с образа на султан Мурад I, което напълно съвпада с историческите извори и сведения, които имаме за похода на Али Паша от Провадия към Търново.
- Какви средства отпуска държавата за тези безспорно уникални археологически разкопки и достътъчна ли е сумата?
- За достатъчност просто не бива и да се споменава, защото сумата е смешна – от порядъка на 10 000 лв. По-скоро си мисля, че държавата трябва да се намеси при консервацията и при запазването на находките. Ние сега ги откриваме, но земята преди това ги е запазила. След като се изровят от нея, те трябва да бъдат специално обработени и запазени. Аз мисля, че не държавата, а община Търговище трябва да бъде заинтересована. Това е един превъзходен обект, наистина малко по-трудно достъпен, но същото е и с Перперикон. Разстоянието от централния път София – Варна до града е 1200 м. Трябва да се вложат средства.
- Можете ли да разчитате на чужда помощ и финансова подкрепа?
- Разбира се, например ,,Държавно лесничейство” в Търговище, което ни помага с разчистването на дърветата и с транспорта в по-недостъпните терени. Ротари клуб също ни подпомага финансово, както и няколко частни фирми, но основната роля трябва да се заеме от общината.
- Какво ще се случи с всички тези археологически находки?
- Монетите влизат във фонда на Историческия музей в Търговище. Те ще бъдат изложени по-късно в нашата експозиция. Всяка година, след приключването на разкопките, най-късно през декември, правим една малка изложба и показваме какво сме намерили в Мисионис. Така искаме да покажем и на обществеността, че не сме работили напразно. Защото, ако се остойностят тези монети, а като се прибави и историческата им стойност, няколко пъти ще се надхвърлят средствата, които са вложени за работа. Това са уникални монети. В Преслав, където е управлявал братът на царя, не се е намерило толкова сребро на българските царе, колкото тук. Това значи, че Мисионис е бил много по-богат град от Преслав, говорим не когато е бил столица, а по времето на Втората българска държава. В Търново управлява цар Асен, а брат му Петър управлява местността, подчинена на Преслав. Това е вторият град след столицата.
- Има ли възможност според вас Мисионис да се превърне в ,,търговищкия Царевец”?
- Дори по-добър от Царевец. Тук запазеността е много по-голяма. Ние имаме базилика с изцяло запазен под от края на V век, мисля, че друга такава в България няма. Тя също чака за консервация, а не я ли консервираме навреме, ще сме я разрушили ние, не някой друг. Няма да обвиняваме, че са я нападнали турци.
