Коронавирусът е прекрасен социален експеримент, мен особено не ме изненадва, защото коронавирусът съм го живяла в други опаковки, но се забавлявам с хората, които го смятат за нещо извънредно в битието им. Те, разбира се, са доста уязвими, да не кажа задръстени, защото не са учили диалектически материализъм, според който битието определя съзнанието.
Честно казано и без диалектически реализъм е ясно, че не са необходими някакви философи-социалисти да откриват топлата вода, след като ние отдавна сме я открили, бидейки принудени да живеем в социалистическата клоака. Но цялата философия опира до следното –ако цял живот си живял в лайна, мисленето ти ще е като на лайно -.т.е ако битието ти е лайно, то ще ти определя и съзнанието, което няма как да не е лайно и обратно.
Но да се върнем към битието и съзнанието – както знаем за първи път в историята на САЩ тоалетната хартия е кът. Общо взето клетите магазини в тази държава ми напомнят на клетия соц, от който избягах с най-голямо удоволствие. Шокът да преживея ужаса на дефицита, опашките, хаотичното и неравномерно зареждане на магазините просто ми създава истерия. Отказвам да повярвам на очите си, но уви, оказва се, че пак я живея пак тази мизерия… И се налага пак да се адаптирам към този ужас като включвам най-отвратителните си инстинкти, така безпогрешно изработени в социалистическия ад.
Когато стигнах до последния (шести) магазин без тоалетна хартия днес, аз реших, че трябва да променя стратегията си. Общо взето разбрах, че никой не може да ми каже кога зареждат и колко и кога да дойда, за да имам шанс да си купя проклетата хартия. Също разбрах и че ме лъжат като ме гледат в очите.
Казах си. –„Така ли? Вие на мен тия номерца ли ще ми правите? На мен точно?! Ветерана от опашките за банани????!“
Обмислих стратегията си – първи вариант –тръшкане и възмущение и заплахи (реших, че в тоя случай няма да сработи).
Втори вариант – рев и правене на жертва. И да, това сработи. Разревах се на касата (не е особено трудно, ако човек иска да се забавлява и разтовари) – „имам възрастен болен човек вкъщи, нямам грам тоалетна хартия, изнемогвам… може ли такова нещо… как може такива безсърдечни хора да изкупят всичката хартия, аз какво ще правя сега…. „ Веднага се смилиха над мен. Едно девойче ми каза шепнешком, че ще потърси в склада, защото „такива редовни и симпатични клиенти като мен не са много…“.
Донесе ми след малко пакет с 12 ролки – грижливо увит в камуфлажна хартия, за да не видят другите клиенти. Аз взех пакета и изпитах същото оргазмено удоволствие, когато кусвах банана, който ми бе отреден на Коледа при бай тошо, за който баща ми беше висял на опашка с часове. Не мислех, че някога отново ще изпитам подобно чувсто на победа, на задоволство и на най-чисто човешко щастие да притежавам толкова тривиално нещо като тоалетна хартия и да се гордея, че съм прецакала системата.
Казах на девойчето, че ще й донеса локум (вместо подкуп и че ще я прегърна след като свърши коронавируса) Тя много се зарадва и каза, че ще ми запазва тоалетна хартия, когато я помоля и че обича локум. Вече имах връзки в магазина!
Да, битието определя съзнанието и дано дебелите глави на соц носталгиците да го разберат, както и неинформираните им внуци и други млади хора.
Вирусът е добър урок по цивилизация.
Татяна Кристи, Фейсбук
