Учителката ми по английски е класически маргинал /по горановски/ и изглежда обречена. Поне засега. Пред очите ми самотната жена затъва здраво в блатото, но не защото е пипнала коварния вирус, преобърнал живота на всички ни, а защото в момента не взима и стотинка за труда си. Със старта на пандемията учениците й се разбягаха като пилци, подплашени от неизвестността. А опитите й да бъде иновативна и да предава знанията си онлайн, удариха на камък.
Призна ми, че се примолила да продължи с уроците на дете от заможно семейство. Отказали й с мотива, че техни приятели здраво ударили дъното заради заразата и трябвало да ги спасяват финансово. Всеки ден учителката ми отива до офиса, в който преподава. Знае, че нито един ученик няма да позвъни на вратата. Но сяда и чака. Сякаш всичко си е пак същото. Преди ден я заварих отчаяна. Не ми се иска да ви предам думите й, защото бяха от онези, най-черните. Но намери сили да се усмихне за това, че успяла да си направи баница с готови кори. Но вместо да сложи сирене, поръсила с вода. В печката, уверява ме, се случило чудо, защото изделието бухнало.
Имам много познати, които като тази жена са стъпили върху тънкия лед, който под краката им се пука. Вече навсякъде започна да мирише на обреченост. Новината, че безработни са започнали да се стичат към бюрата по труда остана на заден план за сметка на репортажите за това какво казва този или онзи министър или пък депутат. Разбираемо е, изхожда се от позицията, че те мислят и действат безпогрешно. Лавината, обаче е тръгнала. И хич не е ясно кого и как ще повлече. Никога досега например не съм знаела, че на управляващите им пука толкова много за възрастните хора. Близо месец мина от началото на драмата с коронавируса, а мисълта за побелелите хора сякаш ги разкъсва. Чудно ми е защо преди това, обаче величията не се трогваха кой знае колко от факта, че жалките им пенсийки не стигат доникъде, а по селата апашите им отнемат живота за два лева дори.
Мислите за лоши дни, обаче би следвало да се разсеят след уверенията на премиера Бойко Борисов от днес, който ни извести през Фейсбук: „ приехме пакет от социално-икономически мерки в подкрепа на работодателите и работниците. Ще продължим да подкрепяме хората, като основен приоритет за нас ще останат пенсионерите и българските граждани в затруднено положение“. Добре е да се доверим безрезервно на думите му . Иначе кой знае, противното би могло да се приеме за бунт в извънредно положение. И после нищо чудно да си имате работа с разни каскети. Сигурно си спомняте онези доктори от Пловдив, които заради това, че се осмелиха да кажат как работят без маски и защитни облекла, разследването взе, че ги подпука.
Хронологията на делниците ни изглежда горе-долу така: Маски-горе. Маски- долу. Има ги по аптеките, няма ги. Пазят ни от вируси, не ни пазят. Плащаме за тестове, не плащаме. Разхождаме се навън, но май вече не. Кредити ще има, но не за всички.
Близка на починалите от коронавирус майка и дъщеря в Благоевград разказа, че преди да издъхнат били принудени да си платят за тестовете, както и че макар и в тежко състояние, първоначално не били приети в болница. Жената призна още, че е била в контакт със заразените, никой до този момент не я е потърсил, за да се разбере дали е прихванала заразата. Други хора разказаха също за патилата си по болниците във Фейсбук. Но после решиха да изтрият постовете си. Може би от страх, да не ги погнат. Или пък защото са прочели същото това обръщението на Борисов, в което той патетично продължава: „ Колкото и да е тежък моментът, съм сигурен, че българите за пореден път ще покажат своята сила, отговорност и дисциплина“.
Но да не бъдем чак толкова черногледи. Денят бе изпълнен и с приятни новини - депутатите и министрите са с по-високи заплати от днес, направиха си тестове за нула време. Нито един от лекарите в Народното събрание, обаче не пожела, поне досега доброволно да влезе в огъня и наравно с колегите си да се бори за живота на заразените с коронавирус хора. Иначе плюска им излиза на езика да ни обясняват от екрана как сън не ги лови от мисли за общото ни благо.
Чудно ми е как на моята гладна учителка ще й се стори посланието на Борисов: „Гордея се с всеки един български гражданин. Благодаря Ви за усилието, заедно ще се справим”! Ще я "нахранят ли" думите му в този труден за нея момент? А Вас?
Катя Илиева
