Гледаме едни и същи лица във всички медии. Студията на сутрешните блокове са пълни с повтарящи се едни и същи министри. Тук-там някой друг. Но не който мисли различно, а който само повтаря едното мнение на Властелина. И това е лошо!
Това каза Александър Томов по Евроком. Ето какво допълни той: В този момент 3,5 млрд. жители на планетата Земя си стоят вкъщи. Или са принудени, или го правят по съвест. Така или иначе светът не е преживял подобно нещо от времето на Втората световна война.
И в този момент е логично да кажем, че политиката заедно е правилна. Да си подадем ръце, да вземем общи решения, да намерим как да излезем най-бързо от тази пандемия. И нещо друго-да намерим такива решения, които да не унищожат икономиката ни, за да минем през този тежък преход максимално добре. Само, че „заедно“ не означава да слушаме само себе си. Заедно означава да има бягство от демокрацията и концентрация на властта в едни и същи ръце. Искам да предупредя срещу подобна опасност.
Защото не намирам нищо в това, след като президентът излезе с едно послание, тогава, когато се надявахме наистина, че ще има съгласие и помирение в името на общите цели, имаше крайна реакция, която доведе до следното. Първо-отричане на това да има Съвет по национална сигурност, за да се търсят общи решения, отричане на всякакви контакти между премиер и президент.
Защо бе нужно това, когато и двете предложения на президента Радев бяха приети от парламента? Какво е другото? Че той няма право да се изказва?! Напротив! Конституцията му дава право да говори. И трябва да говори. Длъжен е да говори, чувствайки народа. Ако греши, ще му се каже. Но да бъде дискусия по същество. А не дискусия на принципа „Млъкни или ме слушай“.
Още по-гадно е решението парламентът да бъде на практика закрит. Като един от авторите на тази Конституция искам да ви кажа директно чл. 64, ал.2 има друг дух. Тя казва, че в условията на извънредно положение, парламентът не само остава, но ако се наложи, трябва да бъде продължен.
И това е изключително важно. А не да бъде пращан в отпуска. Защо министрите могат да работят онлайн, а депутатите не. защо европейският парламент може да работи онлайн, да говорят, а тук не може?! Или целта е да разпределят няколко милиарда лева без контрол?! Това, което най-много обижда е, че по такива въпроси като тази глобална пандемия, проблемът за „заедността“ се прескача от гледна тока на диалога в обществото.
