Макар да приключваме периода на висок растеж и да навлизаме в периода на икономически спад, защото имаме един икономически цикъл, този цикъл е особен. Той е свързан предлагането, а не с търсенето. Класическите кризи започват от финансовия сектор, където има един балон, който се пука поради приемането на прекомерни рискове във финансовия сектор. След което се свива търсенето и правителствата взимат мерки за стимулиране на търсенето.
Това каза макроикономистът проф. Ганчо Ганчев по Евроком. Той допълни: В случая проблемът е обратен. Донякъде самата криза е породена от мерките, които се взимат за ограничаване на пандемията. Пандемията се ограничава чрез ограничаване на деловата активност. Т. е определени сектори на икономиката не могат да работят поради мерки и изрична забрана от страна на правителствата.
И тук сложността при взимането на мерките е свързана с това, че от една страна правителствата взимат мерки, които ограничават икономиката, а от друга се стреми да насърчи икономиката и да избегне спада. Това е като натискане едновременно на газта и спирачките на колата. Това е много сложна ситуация, от която трудно се излиза.
Спадът може да бъде в момента много рязък, тъй както казах вече това е спад, който е генериран от страна на предлагането на производството. Това е криза, която започва в реалния сектор. Ако разсъждаваме от гледна точка на глобалната икономика беше поет прекомерно голям риск, свързан с Китай, да го кажем направо. Оказа се, че цялата световна икономика зависи от Китай. И тази пандемия, която започна в Китай фактически наруши производствените връзки между големите вериги в рамките на цялата икономика.
Впоследствие се появи страничен проблем, тъй като пандемията се разпространи и в други страни, което поражда една вторична вълна от свиване на търсенето и предлагането в производството. Т е кризата започна в реалния сектор и е свързан с един прекомерно голям риск в сферата на материалното производство и вторично с финансите.
Излизането от този цикъл е свързано с преструктуриране на реалната икономика, което неизбежно ще изисква време. Докато финансовия сектор относително бързо може да бъде стабилизиран чрез увеличаване на капитала и т. н. от страна на централните банки. Преструктурирането в рамките на глобалната икономика ще изисква много време.
Тази криза е нещо като криза на пътя на коприната. Защото общо взето и заразата дойде оттам и основната част от доставките, които се прекъсват, са пак свързани с оста Европа-Китай. Една от причините за проблемите с автомобилостроенето да кажем в Германия е това, че тези производства са свързани с Китай.
САЩ също са част от пътя на коприната. Проблемът първоначално е ,че бяха прекъснати доставките от Китай към Европа. Сега пък се свива търсенето в Европа и САЩ за китайски стоки, което нанася вторичен удар на самата китайска икономика. Това ще наложи много сложно и продължително адаптиране на производствените сектори в глобалната икономика.
Има една много странна договорка между Путин и Тръмп за координиране на политиките в областта на пазара на нефт. Оказва се, че в момента и двете страни губят от ситуацията. Оказва се, че интересите на Русия и Китай в икономически план съвпадат и те са против Саудитска Арабия. Така, че тук се намесват и политико-икономически причини, освен базовата причина. От гледна точка на цената на нефта имаме намеса и на политически фактори и договорки, свързани с урегулиране на пазара, което е извън нормалните пазарни механизми.
Много е трудно да кажа в каква степен българското правителство разбира и се готви за това. Мерките трябва да се насочат от една страна за подпомагане на хората и фирмите да оцелеят този период на свиване, който е свързан с мерките за ограничаване на заразата. Но основната част от мерките трябва да бъдат насочени към бъдещото, към възстановяване на икономиката. Към реадаптирането и към световните пазари. Тук не виждам стратегическа визия за това какво ще правим след кризата. След кризата светът няма да бъде същия. Нашата икономика трябва по някакъв нов начин да се включи в европейското и световно разделение на труда. А как ще стане това не е ясно.
Това, което според мен не се разбира достатъчно добре е, че България е страна във валутен борд. Тя е силно ограничена от гледна точка на възможността да генерира дефицити, които да бъдат финансирани от Централната банка. В условията на криза, една малка страна като нас не може да реагира с монетарната политика. Тя трябва да разчита главно на фискалната, която пък е силно ограничена.
За да може мерките на правителството да насърчат икономиката, те трябва да са силно синхронизирани с тези на БНБ. Основната мярка на БНБ, която се оценява в размер на 7 млрд. лв. –това са част от парите, които българските банки са изнесли в чужбина да бъдат върнати обратно в страната. По мнение на много икономисти, това връщане няма да задвижи икономиката. Това може да стане, ако тези пари се инвестират в държавен дълг.
