Михаил Константинов
На последните местни избори през месец октомври 2003 г. десните избиратели се радваха на победите на Стефан Софиянски и Елеонора Николова, спечелили кметските постове във важните общини София и Русе. Радваха се и левите избиратели, например на победилите техни кметове в Разград, Севлиево, Панагюрище и Пещера.
Само след две години, на парламентарните избори през 2005 г., сините кметове на София и Русе, както и червените кметове на Разград, Севлиево, Панагюрище и Пещера, дезертираха от постовете си, за да станат депутати. Защо постъпиха така, може само да се гадае - обясненията, които се дадоха, бяха крайно незадоволителни, да не кажем обидни за избирателите. Може на някои от кметовете-беглеци да им беше потрябвал депутатски имунитет, който тогава беше бая всеобхватен, а може би просто бяха решили, че кметските им кресла са вече тесни за нарасналите им политически амбиции. След произведените през месец октомври същата година частични кметски избори сините загубиха както в София срещу независимия Бойко Борисов (тогава ГЕРБ го нямаше още), така и в Русе срещу Божидар Йотов от БСП. В София сцепените десни партии даже се изхитриха да не стигнат до балотаж! При това в синя община, където дотогава бяха печелили всички кметски избори от 1991 г. насам, някои от които още на първи тур. Така избягалите кметове прецакаха не само избирателите си, но и собствените си партийни централи. В Русе частичните избори струваха 200 000 лева, а в София – шест пъти повече. По-малки, но значими суми бяха похарчени и в по-малките общини, напуснати от своите кметове. Така от общинските бюджети изтекоха залудо милиони левове заради капризите на градоначалниците-отказници. Ще се повтори ли тази недопустима гавра с българските избиратели? Като нищо може да се повтори, защото българската политическа класа си е гласувала уникални изборни закони, които го позволяват. Но, както е известно от класиката, спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. И правилно е така. Време е да го разберат и българските избиратели. Българските избиратели трябва да поискат от кандидатите за бъдещи кметове да се закълнат най-тържествено, че няма да дезертират от постовете си. Това означава да кметуват и да работят за общините си до месец октомври 2011 година, когато ще им изтече мандатът. Изключение може да има само при настъпване на трайна невъзможност да изпълняват задълженията си или при смърт, да не дава Господ. И нека дадем гласа си само за кандидати, които поемат тържествено задължението да не дезертират! Което по белия свят се подразбира от само себе си, за разлика от България - страната на политическите чудеса и чудесии. Някой може да помисли, че да се иска такава клетва е наивно, защото нищо не пречи на някои от новоизбраните кметове да я наруши – нали в България политическото дезертьорство се толерира? Но не е толкова проста тая работа с клетвата. Нека бъдещите кметове да се закълнат в честното си име и в живота на децата си, пък ще видим тогава кой ще наруши такава клетва. Защото никой клетвопрестъпник не е прокопсал, няма да прокопса и в този случай. А и народът го е казал най-добре: “Господ забавя, но не забравя”.
