Книгите се превръщат в един литературен тест на ума, на изобретателността, на умението да съобразяваш всички обстоятелства. Това е изключително притегателно за младите. От книгите те разбират, че нищо не се постига сщракане на пръстите или по наследство, или защото някой те е спуснал с парашут и ти си роднина на някого. В тези книги това е изключено. Победата се постига, защото ти имаш и качества, а за да имаш качества книгата те учи.
Това споделя пред БГНЕС в Международният ден на детската книга известната българска писателка Здравка Евтимова.
„Не липсват български писатели на детски книжки, както и деца, които да четат. Това, което мога да посоча като проблем, е липсата на добро разпространение на детските книги в цялата страна и по –специално на книги от български автори“, обясни Евтимова.
Тя подчерта, че два основни жанра привличат интереса и вниманието на подрастващите, а именно – хорър книгите и фентъзитата.
„Младите хора са много заинтересовани да научат повече за света и най-вече как да решат проблемите, пред които светът ги изправя. Най-интересните жанрове на подрастващите между 13 и 15 г. са фентъзи романите, където вълшебство и реалност създават една прекрасна амалгама от ситуации и герои, в които доброто и злото се сблъскват в един открит сблъсък“, разясни писателката и посочи, че именно в тази област пишат много български талантливи съвременни автори като Юлия Спиридонова- Юлка, Весела Фламборари, Лили Спасова, Радостина Николова.
„Фентъзито дава възможност да изпъкне с максимална сила доброто, героичното и почтеното. Интересно е как са построени творбите в този жанр. Важно е да се вземе герой, който от самото начало на книгата попада в една изключително тежка ситуация. С всеки изминал ред, да не кажа с всяка дума, тази ситуация става все по-неразрешима, все по-опасна и застрашаваща живота на героя. Той се сблъсква с подли схеми, с много силни противници, като напрежението продължава на всяка страница, просто човек не би могъл да остави тази книга. Важното е, че накрая побеждава доброто, но то побеждава с неимоверни усилия. Точно това се нрави на младежта, че не се дават лесни, глупави и лишени от логика решения, а напротив, всичко е борба, подчинена на логика, подчинена на едни много добре премерени и обмислени стъпки. Подрастващите търсят логиката и търсят да си обяснят причината за всичко, което се случва“, разкрива Евтимова магията на тайнството, свързано със създаването на фентъзитата.
Но каквото и да четат младите, българската писателка и преводачка напомня, че лично тя винаги се насочва към големите първомайстори в българската литература – Ангел Каралийчев с повестта си „Ането“, Леда Милева и „Пет приказки“ на Валери Петров, като отбелязва, че една от най-поучителните му произведения е приказката „Пук“.
„Смятам, че който не ги е чел е щастливо дете, защото му предстои да се срещне с това голямо съкровище и да ги прочете. Тези произведения са една пътека, която води към радостта, към щастието и към израстването на един почтен и силен човек“, заявява майсторът на перото.
Попитана дали се променят тематиките, които вълнуват автори и читатели, Евтимова казва, че каквото и да се случва с тях, то те обезателно стъпват на утвърденото.
„Много интересно е, че днешното различно време иска да стъпи на нещо здраво, на нещо висококачествено. За това винаги първата стъпка, която децата правят е именно да започнем с установилите се през годините автори като Леда Милева, Валери Петров. Времето наистина е много различно. То има своя темп на развитие. Именно затова аз казвам, че тематиката се е променила. Тя включва онази остра борба между силите на злото и силите на почтеността и достойнството, силите на светлината. Това е една борба в един много изчистен вид. Злодеите са ясно очертани, мислите и постъпките им могат да бъдат проследени. Настъпват едни конфликти, които имат типично модерен характер, героите използват средства за масови комуникации, с които младежта работи с изключителна лекота. Онази сплав от класическите произведения и модерността както като технологии, така и като по-бързото и директно мислене, създават една интрига, която държи читателя в напрежение. Това е новото – по-голямата острота, по-голямото насищане на сюжета, неимоверните трудности и проблеми, които силите на доброто трябва да преодолеят. И както се случва и в класиката – това се случва, за да остане в сърцата на читателите едно усещане за постижимост, че злото може да бъде победено. Но как? С много съобразителност, с много смелост, като по всякакъв начин и на всяка стъпка се отрича предателството. Предателството не е изход, то е пропаст. И ако човек направи предателство, то той не само се превръща в предател на квадрат, а на десета степен и служи на силите на злото“, обяснява тънкостите на новите сюжети и пояснява, че именно остротата за противопоставянето, в която влизат и модерните комуникационни средства е една от най-новите тенденции, които нашите талантливи автора на детска литература използват много майсторски.
Според нея, това, което привлича младежта към такъв род книги е именно умението книгата да ги кара да разсъждават, да им оставя възможност да правят своя избор във всеки един момент.
Попитана какво мисли за интерпретациите на образци в българската литература, писателката призова хората първо да четат оригиналите и след това вариациите им.
„Съществуват такива опити и те не са редки, но аз смятам, че те са еднодневки. Те печелят вниманието за момента. Онова, което е важно са истинските образци, защото нищо не може да действа така на сърцата и умовете, както оригиналното произведение. Всеки има право да го интерпретира както поиска, но няма право да го налага над читателите. Съветът ми към читателите е да не отричат нищо, но нека първо се насочат към оригиналното произведение. Ако интерпретаторът е талантлив може да се получи една прекрасна симбиоза от оригиналното произведение и онова, което надгражда, внасяйки едно съвременно звучене. Но изкривяването и привнасянето на елементи, които са диаметрално противоположни, които навлизат в конфликт с оригинала не бих приела“, коментира тя.
По отношение на опитите да се осъвременяват стари думи в класически романи, писателката е категорична, че те могат да бъдат обяснявани под линия, но в никакъв случай не трябва да бъдат заменяни с „разбираеми“ думи, тъй като се губи автентичното звучене на произведението.
Творец призова хората да пишат, защото имаме нужда от таланта, а онези, които си мислят че нямат такъв, нека също пишат, защото не се знае в какъв момент от живота им той може да се отприщи.
