Смутни времена настанаха и ще настават в изстрадалото ни Отечество, породени от пандемията. Гняв и ненавист ме обземат от решенията и действията на шайката, наречена политически елит.
Искам да направя кратка ретроспекция на най-новата ни история. Преди повече от 100 години в края на Първата световна война българският народ даде урок на политическата разюздана сган, като се опита да вземе съдбата си в своите ръце. Защо се стигна до войнишкия бунт или въстание? Отговорът е защото, народът ни в лицето на българския войник беше оставен на произвола на съдбата при Добро поле. Народът, и на фронта и в тила страдаше и изнемогваше, но политическата клика и съпридружните, продажни представители на културния и артистичен свят, бизнес елит и представители на медиите продължаваха да водят охолен живот и да трупат несметни богатства. Преведено на съвременен език за тях МАЗНИНКАТА се раздаваше в предоволни количества. Този опит беше първият.
Вторият се случи няколко години по-късно, който също не се увенча с успех. В резултат на жестокостите Антон Страшимиров издълба в олтара на Родината страшните думи: “Клаха народа така, както турчин не го е клал!”. Припомних тези страшни, но съдбовни мигове от нашата хилядолетна история, защото имам чувството, че нещата се повтарят с още по-голяма сила и трагедия.
Трета седмица народът живее в условията на социален тероризъм. 24 часа е облъчван с негативна и стресираща информация, която го води до стрес, отчаяние и ступор. Духовно низши и физически отблъскващи представители на медиите неистово се опитват да всяват паника сред обществото и да вбиват клин между държавните институции. Имаме и първият резултат от тази целенасочена противонародна дейност, а именно самоубийство на жена в Кресна. Политическата клика призовава за единение, солидарност, дисциплина и сила за преодоляване на епидемията, а в същото време продължава да живее в свят, тотално различен от реалния. Това е така, защото те са се откъснали от реалния живот и са скъсали жизнените връзки с народа. Те се чувстват привилегировани и богопомазани. Те са героите от „Приказката за стълбицата“ на Смирненски. Един след друг в мен като вулканична лава възникват въпроси, отговорите на които трябва да намерим заедно, приятели.
Ето ги фактите:
Членовете на НОЩ преди месец твърдяха, че коронавирусът не е по-опасен от грипа, но само седмица след това си промениха мнението на 180 градуса. До сега не съм чул или прочел някъде кое ги накара да запеят друга песен. Защо нито веднъж не се извиниха на народа, че са сгрешили? Защо от ден на ден започват да се държат надменно, назидателно, заплашително и нервно? Крият ли нещо? Защо се смятат за безгрешни и осъзнават ли какви последствия биха сполетели страната ни, ако прикриват нещо?
Министри и техният шеф публично обиждат цели групи и гилдии от народа. Ще се извинят ли публично и ще се покаят ли? Непрекъснато се сърдят и цупят като малки деца на истините за грешките им, посочени от президента. Самостоятелно ли вземат решения или някой им ги налага отвън? Това нормален отговор и препоръка на здравен министър към бедстваща майка ли е, която ако остане да гледа детето си, остава без работа, който я съветва да си намери здрав възрастен роднина или да излезе в неплатен отпуск? Те демонстрират фалшива загриженост и тревога към съдбата на хората. Вместо да се поучат от другите държави какви средства отпускат безвъзмездно на изпадналите в беда хора, те ги заробват с нови кредити. Казват, че ще облекчат условията за кредитиране на малкия и среден бизнес, но само за времето на извънредното положение, а в същото време му забраняват да извършва дейност по време на това извънредно положение. Що за глупост е това? Призовават народа да дарява и отделя последния си залък от устата за оцеляването му, а в същото време си вдигат заплатите.
Кое неотложно обстоятелство накара председателят на Народното събрание да свиква среднощна пресконференция, за да съобщи новината, че има заразен депутат? Защо депутатите веднага бяха подложени на тестване за наличие на зараза, а лицата, работещи на гара Илиянци бяха тествани, въпреки смъртен случай на заразен техен колега, чак след като се даде гласност по медиите? Защо известен олигарх и депутата бяха незабавно хоспитализирани, дори болницата беше затворена за повече от седмица, а починалите майка и дъщеря бяха приети в болница часове преди да починат, според думи на техни близки? Това означава ли, че 240 човека са по-важни и животът им е по-мил от останалите българи? След като взеха решение да се разпусне парламента и да не заседават по време на извънредното положение въпросът ми е - това за сметка на годишния платен отпуск или ако не е ще получават ли заплати за времето на отсъствие? С народняшка бодрост и по стахановски обещаха, че за няколко дни ще осигурят средства за индивидуална защита на лицата от „фронтовата линия“, а всекидневно се прокрадват новини, въпреки жестоката цензура и платената журналистическа сган, че все още на много места, да не кажа повсеместно липсват тези средства. На кого да вярвам?
И още въпроси, въпроси, които следват един след друг, но отговорите се губят в непрозрачността, некадърността и неспособността на политическия елит да осъзнае отговорността, която носи пред народа. Питам ви неуважаеми госпожи и господа политици, четете ли коментарите в социалните мрежи за вас? Ще изтрезнеете ли и ще се събудите ли от измамния сън, в който сте изпаднали? Кога ще приключите с празнодумието и самохвалството и да започнете реално да се грижите за народа? Препоръчвам ви да прочетете за причините, които са довели до бунта на народа преди 100 години. Пред глада и безизходицата няма препятствия. Те водят до прочистване. Аз съм една малка частица от своя народ. Бог да пази България и българския народ!
Димитър Шивиков, фейсбук
